Знаем цената на парите.
Не ги пръскаме, за да се покажем пред някого. Не робуваме на общественото мнение. Сигурно сме неприлично прагматични. Изкарваме повече пари, но имаме повече потребности. Когато за няколко месеца поживееш при друг стандарт на живот, не можеш да се примириш с една мансарда точно под звездите и не те интересува какво ще каже хазяйката. Мързи ни да сме лицемерни. Не правим нещо, само защото другите го правят – опитваме се да намерим своя начин. Не сме научени да работим много, мислим как да спестим усилия, а това ражда идеи.
Емиграцията не е идея фикс.
Ели имаше възможност да остане в Испания, но се върна. Друг познат живя в Щатите и се върна, за да работи в американска компания за онлайн игри, и се чувства много по-добре тук с американската си заплата. Не е страната, която определя живота ти и винаги имаш избор и възможност. Приятно е да живееш в България. Не е скъпо, имаме рядко красива природа, ние сме южняци, леко мързеливи, леко тарикати, купонджии и не ни е скучно.
А и какво значи, че сме тук?
Ели изкарва достатъчно пари, за да се вижда с приятелите си от цяла Европа, има евтини полети, поддържаме непрекъснато контакти в мрежите, а контактите ни откриват нови възможности – да пътуваме, да преживяваме, да работим заедно. Ние сме пътуващо, общуващо поколение.
Дали има достатъчно причини да сме щастливи?
На щастието не му трябват причини. Просто ни вижте, когато се забавляваме; когато се срещаме по концерти, помагаме си в мрежите, играем с децата си. Вижте ни, когато сме навън, когато лежим на тревата, когато седим на плажа, палим огън, изкачваме връх, радваме се на животните, плуваме, тичаме, смеем се. Не сме единствени, но обичаме природата повече от всички други, тя е всичко за нас. Защото искаме и тези, които идват след нас, да са поне толкова щастливи, колкото сме ние.
Автор: Мартина Атанасова
