Безценни приказни и фантастични страници - те са побрали забавните приключения на един изключителен персийски математик!
В „Човекът, който пресмяташе“ Беремис Самир - славен персийски пастир, запленен от математиката, се изправя срещу зли шейхове, приказни девици, астрономи, решава задачи с перли и везири, печели турнири по находчивост и памет, а от всички страни на пустинята се появяват замайващо красиви танцьорки и на човек му се дощява да вземе букет от логаритми и да им го подари.
Освен очарователна арабска приказка, книгата е и учебник по математика. Ала не със скучни и сложни формули, а основан на разсъжденията на находчивия Беремис, които разкриват тясната връзка между науката и заобикалящия ни свят.
Откъс
Глава I
В която по време на екскурзия откривам необикновен пътник. Какво правеше пътникът и какви бяха думите, които изричаше
В името на Аллах, Всемилостивия, Всемилосърдния!
Веднъж, когато бавният ход на моята камила ме носеше по пътя за Багдад на връщане от екскурзия до славния град Самсара, на бреговете на Тигър, видях скромно облечен пътник. Седнал на камък, той изглежда си почиваше от изнурително пътуване.
Готвех се да отправя към непознатия обичайния за пътниците селям алейкум, когато с голяма изненада го видях да се изправя и да изрича бавно:
– Един милион четиристотин двайсет и три хиляди шестстотин четиресет и пет.
След това седна и потъна в мълчание, подпрял глава с ръцете си, сякаш изпаднал в дълбок умисъл.
Спрях наблизо и започнах да го наблюдавам точно както бих направил, ако се намирах пред някой древен исторически паметник.
След малко човекът се изправи отново и с ясен и ритмичен глас съобщи друго число, също толкова главозамайващо:
– Два милиона триста двайсет и една хиляди осемстотин шейсет и шест.
И така, на няколко пъти чудатият пътник, изправен на крака, казваше число от няколко милиона и веднага след това сядаше на грубия крайпътен камък.
Като не можех да сдържа любопитството, което ме глождеше, се приближих до непознатия и след като го поздравих в името на Аллах (с Него в молитвите и в благостта), го запитах какво означават тези числа, които можеха да се съдържат само в огромни пропорции.
– Чужденецо! – отвърна Човекът, който пресмяташе. – Не осъждам любопитството, което те накара да прекъснеш хода на моите изчисления и спокойствието на моите мисли. И тъй като съумя да бъдеш деликатен в говоренето и в искането, ще задоволя желанието ти. За това обаче трябва да ти разкажа историята на моя живот.
И ми разказа следното:
