Изследване, публикувано в списание Science, определя човека като уникален супер-хищник. Анализ на глобални данни разкрива жестокостта на нашите ловни практики и ефекта им върху плячката. Той показва, че хората намаляват броя на рибните популации с 14 пъти по-високо темпо от самите морски хищници. На сушата пък убиваме четири пъти повече месоядни животни като мечки, вълци и лъвове, отколкото самите хищници убиват, пише Би Би Си.
Според автора Крис Даримънт от Университета Виктория в Канада и колегите му най-поразяващото наблюдение е стремежът на хората да улавят възрастни екземпляри. Това е напълно различно от останалия животински свят, в който малките най-често служат за храна на хищниците. Частично това може да се обясни с инструментите, които използват ловците. Можем да уловим възрастно животно на минимална цена и да спечелим максимално в краткосрочен план, обяснява проф. Даримънт.
„Модерните технологии за убиване освобождават човека от предишните рискове и опасности на хищническите действия”, казва той. “Ловците хващат животни с помощта на куршуми, рибарите с куки и мрежи. Хората поемат минимален риск в сравнение с хищниците в дивата природа, особено сухоземните месоядни, които често биват наранявани.”
Улавянето на големи възрастни животни задейства процес на измиране, както и еволюционна промяна към по-малък размер и нарушаване на глобалните хранителни вериги, изтъкват авторите, цитирани от „Фокус”. Проф. Том Риймхен, съавтор и изследовател от Университета Виктория, прави сравнение с финансовата система. Той нарича възрастните животни “възпроизвеждащ се капитал” - еквивалента на парите, които са в банкова сметка или пенсионен фонд. Ученият посочва, че ние изяждаме този капитал, а всъщност би трябвало да живеем с лихвите - младите животни. Предпочитанието на възрастни животни не е устойчива стратегия и това е ясно от фундаменталната биология, подчертава проф. Даримънт.
