Има нещо загадъчно в ориза. Цял живот все ориз похапваш, до насита, и рано или късно все ти се дояжда. Исторически е изхранил много повече хора от всяка друга хранителна култура. В ориза има нещо прозаично, рутинно, попивателно емоционално, но въпреки това в един или друг момент всеки се завръща към него.

Обратно на някои разбирания ястието хич не е скучно. Основната съставка за ориза със зеленчуци е желанието за ясни, чисти и на пръв поглед “обикновени” преживявания, към които да добавиш нещо уникално, вкусно и питателно, сърцато и забавно. Да му придадеш желания вкус. Всичко това с изключение на носталгията по старото, от което ти горчи или получаваш киселини.

Готварските съставки са:

1. ориз басмати - 1 ч.ч. (чаена чаша)

2. вода - 3 ч.ч. (поне)

3. зеленчуци*

*Може един пакет замразен микс или свежи зеленчуци - червена чушка, лук, грах (не е баш зеленчук, ама за целта - е), морков.

4. лук (ако ползваш микс и няма в съдържанието) - 1 глава

5. царевица от консерва или буркан (по желание) - 1 консерва или буркан (за предпочитане)

6. грах от консерва или буркан (по желание)

7. олио или зехтин за готвене (помаче) - 4-5 с.л.

8. сол

9. черен пипер

Трябват ти още:

1. тенджера (по-голяма е по-добре)

2. дървена лъжица

Качествените ястия не се правят с надежда. Правят се с вяра и любов. Една мъдра жена е казала, че “Надежда е най-тъпата от дъщерите на Св. София. Всичко се прави с Вяра и Любов.” Преди да започнеш, си задай въпроса: “Какъв ориз желая да ям?”. От теб зависи какво ще излезе от съставките, с които готвиш.

Започваш със задушаване на зеленчуците. Ако ползваш готов микс, е лесно. Изваждаш пакета от камерата и го оставяш леко да се размрази (30-ина минути са достатъчни). Ако ползваш свежи зеленчуци, ги измиваш и нарязваш на ситно. Това включва и лука. Ако си решил да сложиш царевица и/или грах, отваряш консервите и изсипваш соса. Не в тенджерата, сосът не ти трябва за тази рецепта.

Изсипваш мазнината в тенджерата и включваш котлона. Изчакваш да се загрее (не повече от 30-на секунди). Добавяш всичко без ориза. Запържваш за 3-4 минути. Сега е моментът за включване на аспиратора. После добавяш ориза и бъркаш още една минута. Със същата мерителна чаша добавяш една чаша топла вода. Разбъркваш и изчакваш да кипне. След това добавяш още две чаши топла вода. Добавяш сол и черен пипер. Не прекалявай с подправките. Впоследствие винаги може да се добавят по личен вкус. Намаляваш котлона и оставяш да къкри.

Запитвал ли си се какво е специалното на ориза? Питателен е. Всеки път се наяждаш. Не тежи дори когато преядеш. Оризът винаги е добра идея. Не забелязваш как се връщаш към него. А запитвал ли си се защо все се връщаш към познатите ситуации и хора? Защо повтаряш едни и същи модели? Ядеш все една и съща манджа със затворени очи и така годините си минават.

Има оризови манджи, от които на душата ти е спокойно. Има обаче и ориз, от който получаваш киселини. От ориза може и запек да получиш, ако не внимаваш. Би било грубо да кажем, че сам си си виновен. Затова ще кажем, че всяко нещо се случва с причина. Понякога причината си ти.

Следиш ориза да не загори. При варенето водата оформя малки кратерчета на повърхността. Може да разровиш с дървена лъжица или друг прибор до дъното на тенджерата, за да провериш дали има още вода. Ако има - оставяш да къкри. Ако няма - манджата е готова.

Хубавото на ориза е, че попива подправките и емоциите, с които го готвиш. Започваш на чисто. Не се съобразяваш с нещо крайно специфично, не слугуваш на чужди претенции. Нищо чудно, че природата го е създала бял. Сега е моментът да го направиш такъв, какъвто ти го желаеш. Не е задължително да е като миналия път. Всъщност нищо задължително няма, стига да ти е спокойно на душата, ама истински.

Готвиш с Вяра и сервираш с Любов.

Не забравяй да почистиш след себе си. Оставяш кухнята така, както искаш да я намериш. Повярвай, че заслужаваш най-накрая да ядеш вкусен ориз.

Автор: Яким Кастелов