Разруши у мен, всичко, което се нуждае от разруха.

Укрепи това, което се нуждае от укрепване.

Използвай ме. Твори чрез мен. Нарисувай с мен всяка капчица върху платното на живота.

Помогни ми да живея пълноценен и неповторим живот и да ходя по неутъпкани пътеки...

Покажи ми как да обичам по-дълбоко, отколкото съм смятал за възможно.

Дръж пред лицето ми всичко, от което отвръщам поглед.

Помогни ми да бъде по-смирен и спокоен и напълно да приема онова, с което все още воювам.

Ако сърцето ми е затворено и свито, покажи ми как да го открия, без да го насилвам.

Ако нещо стискам здраво, помогни ми да го пусна.

Дай ми проблеми, борби и непреодолими препятствия, ако щеш, стига те да ми донесат още по-дълбоко смирение и доверие в живота.

Помогни ми да се смея на сериозността си.

Позволи  да открия хумора в тъмнината.

Разкрий ми дълбокото чувство на покой в разгара на бурята.

Не ми спестявай истината. Никога.

Нека благодарността е мой водач.

Нека прошката стане моя молитва.

Помогни ми да живея тук и сега.

Помогни ми да виждам лицето ти във всяко лице.

Позволи ми да почувствам Твоето топло присъствие в моето собствено.

Подкрепяй ме, когато съм слаб.

Дишай, когато не мога да дишам.

Позволи ми да умра жив, а не да живея мъртъв.

Амин!

Автор: Джеф Фостър