Самонараняването е механизъм за справяне с емоциите, важна част от арсенала на поведението, използвана от човек, за да се почувства по-добре. Добрата новина е, че нашето поведение не е постоянна величина - то се променя през цялото време. Несамоубийственото самонараняване е поведение, което също може да се промени, като хората, които го практикуват, могат да усвоят и други начини, които ги карат да се чувстват добре. Така те имат възможността да продължат напред и да живеят безопасен и щастлив живот.
Събития, които могат да предизвикат епизод на самонараняване:
- Трудности в семейните отношения (най-честият фактор, който провокира по-младите и юноши).
- Трудности с взаимоотношенията с връстници, напр. разпадане на връзката (най-честият фактор при по-възрастните юноши).
- Тормоз.
- Значителна травма, напр. тежка загуба.
- Поведение на самонараняване при други ученици (ефект на зараза*).
- Самонараняване, представено или отразено в медиите.
- Трудни периоди от годината, напр. годишнини.
- Забъркване в неприятности в училище или с полицията.
- Чувство на натиск от семейства, училище или връстници да се съобразят/постигнат.
- Изпитна треска.
- Времена на промяна, например раздяла/развод на родителите.
*Ефект на заразата - Когато един млад човек се самонаранява, е важно да имате предвид, че неговите правят същото.
Понякога училищата установяват, че редица млади хора в една и съща група връстници се нараняват. Самонараняването може да стане приемлив начин за справяне със стреса и потенциално би могъл да увеличи идентичността на връстниците.
Предупредителни знаци, за които да следим:
Възможно е да има промяна в поведението на младия човек, която е свързана със самонараняване или друго сериозно емоционално разстройство.
Трудности, като:
- Промени в навиците за хранене/сън.
- Повишена изолация от приятели/семейство.
- Промени в активността и настроението, напр. по-агресивни от обикновено.
- Понижаване на академичните оценки.
- Говорене за самонараняване или самоубийство.
- Злоупотреба с наркотици или алкохол.
- Социално отдръпване.
- Изразяване на чувство за провал, безполезност, или загуба на надежда.
- Раздаване на лични вещи.
- Поведение при поемане на риск (злоупотреба с вещества, незащитени сексуални действия.
Какво би ни помогнало?
Първото и най-важно нещо, когато някой ни е споделил за наличие на самонараняване, е да запазим спокойствие, да се подходи разбирането, че щом човекът е споделил това с нас, той е:
- той търси подкрепа, доверие, съвети.
- ни е гласувал доверие – за него ние сме човека, пред който той или тя може да сподели.
Не на последно място, на този човек му е отнело много време и усилия, за да разкрие тази своя тайна. Ако ние не съумеем да контролираме емоцията си (очаквано е това разкритие да ни изненада, уплаши или обърка,) рискуваме младият човек да се затвори и оттегли и никога повече да не говори за това.
В същото време е добре да бъдете откровени и съпричастни като споделите вашето допускане за това колко много болка може да носи подобно нещо и колко сте благодарни за това, че младият човек се е доверил на вас. Обърнете внимание и на факта, че съществуват други начини, които човекът може да използва вместо самонараняване, както и специалисти, които да помогнат. Не забравяйте да подчертаете вашата готовност да подкрепите индивида във всеки един момент. Попитайте дали лицето иска да говори с вас в този момент и какво иска да ви каже. Споделете, че най-важното е безопасността му. Ето защо може да поговорите за това как и какво може да използва така, че да е в зоната на безопасност и евентуално да направите план за действие в случай на необходимост и спешност. Например когато се разпозне белезите на нарастваща ситуационна тревожност, да се обади на приятел или близък познат и да поговори (или ако нещата ескалират, да позвъни тел. 112 или тел. 116-111).
Обсъдете също така възможности за включване в група или работа с терапевт.
Предоставянето на помощ още през юношеството е възможност за овладяване на по-добри механизми за справяне с проблемите на идентичността, за използване на здравословни методи за регулиране на емоциите, изграждане на трайни и подкрепящи мрежи от контакти. Два са основните предпазващи фактори – семейната сплотеност и развита самоувереност на младия човек.
Онова, което най-добре може да направите е да го обичате, да бъдете автентични, да подкрепяте и уважавате чувствата на младия човек и избора му – той най-добре знае какво би му помогнало, да предложите информация за възможност за промяна на поведението, както и за специалист и /или терапевтична група за взаимопомощ, да бъдете сигурни, че в действията си няма да застраши здравето и живота си.
Автор: Елеонора Минчева – психолог и психотерапевт
