Това показва и първото по рода си проучване, което свързва добротата с нашата наследственост. Черти на характера като откритост, грижовност и доверие, както и изобщо начинът, по който се отнасяме към другите хора, се влияят много силно от гена - рецептор на „хормона на любовта” окситоцин.
Хората, които имат два варианта „G” на този ген, се справят по-добре с общуването и имат по-високо самочувствие от онези с поне един вариант „А”. Генетичните каръци реагират по-зле на стреса, по-често страдат от психични заболявания, по-зле разчитат емоциите на останалите и много от тях са аутисти.
Това обаче, оказва се, не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед. Наследствената обремененост не означава непременно, че сме обречени на нещастие и социална изолация за цял живот. Рецепторите на окситоцина се влияят от динамиката на околната среда и случките от живота ни могат да изиграят съществена роля в тяхното функциониране.
„Това, че имате версия „А” на този ген,
определено не ви белязва като напълно асоциален човек –
категоричен е неврологът Кийт Кендрик от китайския Университет по електронни науки и технология в Ченду. – Много други гени също дават своята лепта в това така сложно явление, каквото е социалното поведение. Интересно е обаче, че точно този реагира много силно на външните влияния от нашата среда.”
>>
