През февруари 1916 година, в най-големия разгара на Първата световна война в Петербург на научна конференция прозвучали думите: "Безсмъртието на човешката личност е научен проблем!" Тези думи произнася академик Владимир Михайлович Бехтерев. И добавил: "Смърт няма, господа! Смърт няма! Това може да бъде доказано. И може да се докаже строго логично. Човешката личност е безсмъртна!"
Какво става с човешката личност след смъртта на физическото тяло от гледна точка на науката? Да, да, именно на науката, а не на религията. Какво се случва с нашите знания, умения, усещания, емоции, мисли, натрупаната през живота информация за околния свят, т.е. с нашия жизнен опит?
Нима животът ни свършва със спирането на сърцето? Ако със смъртта се превръщаме само в безжизнена материя, подлежаща на разлагане, то колко струва самия живот? Поставени са много сложни и жизнено важни въпроси. Но се оказва, че за тях има научно обосновани отговори!
Къде се крие тайната на безсмъртието? Ученият предположил, че разгадаването на тази тайна е свързана със структурата и функциите на човешкия мозък. И затова посветил целия си живот на изучаването му.
Но днес ще поговорим за друго…
Академик Бехтерев е забелязал, че е велико щастие да умреш, съхранявайки разума си по пътищата на живота и това е дадено само на 20% от хората. Останалите с остаряването се превръщат в зли или наивни маразматици и се превръщат в тежест за собствените си внуци и пораснали деца.
80% е доста повече от тези, които се разболяват от рак, болестта на Паркинсон или лежащо болни с трошливи кости. За да влезете в тези щастливи 20% , трябва да започнете още сега.
Каква е причината? Практически всички стават все по-лениви с годините. Много работим през младостта, за да си починем на стари години. Обаче колкото повече се успокояваме и отпускаме, толкова по-голяма вреда си нанасяме сами на себе си.
Нивото на въпросите, които ни интересуват се снижават до баналния набор: "вкусно да си хапнем и доволно да си поспим". Интелектуалната работа се ограничава до решаването на кръстословици. Нарастват изискванията и претенциите към живота и околните, натиска ни тежестта на миналото.
Раздразнението от неразбирането на каквото и да е прелива в отричане на действителността. Страда паметта и способността за размисъл. Постепенно човек се откъсва от света на реалното, създавайки свой, често жесток и враждебен, болезнен, фантазен свят.
Слабоумието никога не идва внезапно. То прогресира с годините, придобивайки все по-голяма и по-голяма власт над човека. Това, което днес е само предпоставка, в бъдеще може да стане благодатна почва за прогресиране на слабоумието.
Застрашава повече тези, които са проживели живота си без да променят нищо в живота си. Такива черти като прекомерна принципност, упорство и консерватизъм по-често водят до слабоумие през старостта, отколкото гъвкавостта, способността към бърза промяна на решенията, емоционалността. "Главното е, приятели, сърцето да не старее!"
Ето някои косвени признаци, показващи, че си струва да се заемете с ъпгрейд на мозъка.
1. Започнали сте да приемате критиката болезнено, а в същото време твърде често критикувате другите.
2. Не ви се иска да учите нищо ново. По-скоро ще ремонтирате стария мобилен апарат, отколкото да свиквате с нов модел.
3. Често казвате: "А как беше преди години..", т.е. спомняте си с носталгия старите времена.
4. Готови сте с упование да разказвате за нещо, без да забелязвате скуката в очите на събеседниците си. Много важно, че той ще заспи всеки момент, важното е, че това, което говорите е важно за вас…
5. Трудно ви е да се съсредоточите, когато започнете да четете сериозна или научна литература. Трудно разбирате и запомняте прочетеното. Можете днес да прочетете половин книга и утре да не помните началото й.
6. Разсъждавате за въпроси, за които никога не сте били сведущи. Например за политика, икономика, поезия или фигурно пързаляне. И ви се струва, че толкова добре владеете материята, че бихте могли още утре да започнете да управлявате държавата, да станете професионален литературен критик или спортен съдия.
7. От два филма – произведение на култов режисьор и популярна киноновела/детективски филм – избирате второто. Защо да се напрягате напразно? Въобще не разбирате какво толкова интересно има в тези култови режисьори.
8. Уверените сте, че другите трябва да се нагаждат към вас, а не обратното.
9. Много неща в живота ви се съпровождат от ритуали. Например, не можете да изпиете кафето си от някаква друга чаша, освен любимата ви, без да сте нахранили предварително котката и не прелиствайки утринния вестник. Отпадането дори на един елемент от утринния ритуал ви проваля целия ден.
10. С времето вие забелязвате, че тиранизирате околните с някои свои постъпки, без лош умисъл, просто защото смятате че така е правилно.
