Без значение къде е родено. Без значение от етноса му. Без значение какви са възможностите на родителите му, дали самите те са имали шанса да се образоват. Без значение дали говори на български вкъщи или не. Без значение дали някой би определил образователните му потребности като „специални“ или „нормални“ от висотата на привилегированата си позиция да слага етикети.
Отговорността да осигурим равен достъп до качествено образование на всяко дете е на всички нас. Защото сме имали привилегията да получим добро образование. Защото сме имали достъп до възможности. Защото сме имали късмета – късмет, а не наша лична заслуга – че някой ни е показал защо образованието трябва да бъде ценено и ни е подкрепил, за да се образоваме.
Убеден съм, че всички тук споделят тази отговорност. И че всички ще се съгласят, че работата далеч не е свършена. Все още не сме там, където искаме да бъдем. Много далеч сме от целта си.
Няма да повтарям числата, които са добре описани в Мониторинговия доклад на „Образование България 2030“, които са видни в резултатите от редица международни изследвания, в констатациите и докладите на български и международни организации. Които са очевидни за много от нас при ежедневната ни теренна работа - в класни стаи, в училища, в различни общности.
Далеч сме от целта си – равен достъп до качествено образование - но е обнадеждаващо, че вече не само говорим за проблема, но и търсим решения, пробваме да променим курса си като общество и държава.
Все повече училища поемат инициатива да променят подхода си към учениците, към родителите и към общността. Все повече учители търсят достъп до нови и по-ефективни възможности за професионално развитие. Все повече неправителствени организации търсят да внедрят или тестват алтернативни и новаторски подходи. Все повече фирми и работодателски организации подкрепят и тестват нови програми. Имаме нов закон, нови стандарти и ново мислене за това как да насърчим алтернативните подходи, как да обвържем публичната инвестиция с качеството на преподаването и с реалните нужди на учениците и техните семейства. […]
Далеч сме от целта си – равен достъп до качествено образование - но е обнадеждаващо, че говорим все повече помежду си и действаме все повече заедно – министерство, училища, университети, неправителствен сектор, международни организации, бизнес, социални партньори. […]
