Тревожността или безпокойството е психично състояние, при което се активират защитни реакции на организма ни. Характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесната възбудимост, очакването за нещо неопределено, постоянното „стоене нащрек“. Преживяването често е съпроводено от характерни физически усещания, които страдащите определят като „буца в гърлото“, „топка в стомаха“ и подобни.
Съществуват няколко вида тревожност.
Генерализираната тревожност е безпричинно безпокойство. Обикновено това състояние е трайно, няма обективна причина за него, но води до постоянно вътрешно напрежение. Продължава най-малко 6 месеца и често страдащите прибягват до специализирана помощ.
Социалната тревожност се поражда от неумението на индивида да се впише в определена социална група или като в обществото. Обикновено се свързва със страх от критика. „Какво ще кажат хората?“ е вечният въпрос, който занимава страдащите от този тип тревожност.
Посттравматичното разстройство е тревожност, която се появява след тежко изживяване, което е оставило трайна следа върху психиката – нерядко става дума за животострашаващо събитие. Възможно е симптомите след силно стресово изживяване да се проявят месеци след него и почти винаги са налага намесата на специалист.
При всички положения чувството на безпокойство и тревожност нарушава баланса в организма ни. Възможно е да се почувствате замаяни, да започнете да се изчервявате, да треперите, да се потите прекомерно, да почувствате гадене и чести позиви за уриниране. Често хората, които са предразположени към състояния на тревожност проявяват първите симптоми още в ранна възраст. Специалистите са на мнение, че ако се погрижим за добрия химичен баланс в организма си още от детството и юношеството, тревожността може да бъде овладяна и да се стимулират самочувствието и чувството на увереност и спокойствие.
Цветелина Велчева
