Ако не можете да си откажете нещо, да речем сладолед, то сладоледът ви управлява. Ако се въздържате от сладолед – то той има върху вас двоен контрол, тъй като към дискомфорта от липсата му се добавя ненавист към себе си и чувство за вина, ако не съумеете да се удържите от изкушението. Ако напълно се откажете от сладоледа, той ви е победил, тъй като е успял да ви лиши от частица от реалността.
Така е и с другите желания: алкохол, наркотици, секс, цигари, пари, адреналин. Отказването на пушенето е сложно не заради химическата зависимост, а защото отказващият цигарите е зависим от тях далеч повече от пушещия. Монахът-аскет никога няма да победи плътските страсти – той ще остане роб на отрицанието. Приемането или пълното отхвърляне са само метаморфози на зависимостта.
Мъдростта следователно се състои не в самолишението, не в тоталния аскетизъм, а в баланса.
Извоюваме свобода от своите желания тогава, когато запазваме вътрешен комфорт, независимо дали получаваме желаното, или не. Прелестта на такава свобода е, че ставаме неуязвими. Или сме щастливи, или… щастливи.
