В края на деня той ни завари да се забавляваме на покрива и извика приятелите си. После дойдоха и две-три майки. „Колко хубава идея! Как не сме се сетили? Но дали е безопасно за децата?”
През следващата седмица половината вход се спретна в опити да направи просторния покрив добро място за част от децата и техните родители.
Няколко татковци
периодично бяха командировани да обезопасяват. Прегради, настилка, почистване. Докато се занимаваха с това вечер след работа, бяха занесли столчета и маса. Твърди се, че играли там серии белот, въпреки че те като един отричат.
После баба Милка спонсорира с няколко саксии с цветя, „да ни бъде по-зелено”. Нейните приятелки, другите баби от блока, също не останаха по-назад - качиха палми, азалии, кактуси, фикус.
Една от тях ни дари стария плажен чадър на сина си. След това се сети, че внучетата й вече са пораснали и нямат нужда от надуваемия басейн.
И така покривът стана много приятно място. Това си мисля сега, докато с Надя и Весето се излежаваме на слънце.
Доста хора положиха усилия този рай под небето да се случи в изтеклите седмици. Най-много уважавам сред тях чичо Горан, счетоводителя. От апартамента си на последния етаж ни пусна до горе ток - с удължител.
Така вече можем да си носим лаптопите и да слушаме музика.
С компютрите измислихме и още нещо – правим си нощни прожекции. С бялото платно и прожектора от офиса на едно шефче на седмия етаж успяхме да си организираме киновечери. А след като му направих невероятна услуга да убедя сина му Калоян с топката, че в смартфона няма толкова хубави игри, колкото в неговия GSM, чичо Горан се съгласи също да ми даде паролата на рутера си. На покрива вече се включваме към неговия безжичен интернет.
Колкото да ми е неприятно да призная, покривът на блока в последните седмици ми стана любимо място. Дори се чувствам специална, нещо като ВИП (Много Важна Личност). Гледката всеки път е различна – веднъж пред очите ми изниква дъга, друг път наблюдавам парапланеристите, кръжащи над Витоша. Тук видях красиви залези. А и градът отвисоко изглежда съвсем по друг начин – красив е, повярвайте ми!
Имам повече пространство
за импровизиран плаж, отколкото на терасата вкъщи – а и не ме настъпва всеки втори като на морския плаж, нито пък ме бутат постоянно, както се случва на градската къпалня. Не че плувам в надуваемия басейн, но плясъкът на вълничките му ме пренася в мечтания свят – и вие не влизате толкова често във водата, когато сте на море, нали?
На това място една вечер се събрахме с моите приятели и изкарахме страхотно. Гледах хубав филм и прочетох цяла книга. Посетих (макар и виртуално) зашеметяващи места – от Мексико до Австралия, за които винаги съм мечтала и за които никога не ми остава време. Сякаш бях там наистина и се запознах с толкова много местни хора (когато си на екскурзия, често маршрутът е само летище – хотел – забележителност – хотел - летище).
Ваканция на покрива!
Не се налага да резервирам самолетни билети или да шофирам 6 часа –
просто вземам асансьора за няколко етажа. Не ми къса нервите обслужващият персонал, не ми крещят под прозореца посред нощ развеселени чужди туристи. А и не ми съдира джоба тази почивка, нито пък някой ме изненадва с неочаквани разходи и такси за шезлонг, паркинг и какво ли не. Нямам спомен откога не съм изпитвала толкова голяма наслада с толкова малка инвестиция.
Тази година албумът във Facebook няма да се казва Morence 2017. Ще се изненадате, когато го видите в профила ми. С него ще ви поканя на почивка през юли в града – на собствения ви покрив. Дали ще можете да ми откажете?
Ваша (Нев)Яна от тавана.
Автор: Невена Любенова
