Някои родители строго държат на дневния режим и не позволяват нищо да ги отклони от часовете за хранене или спане.
Други смятат, че дневният режим ограничава свободното развитие на детето и му нанася повече вреди, отколкото ползи.
Истината винаги е някъде по средата.
Вярно е, че за родителите е много по-лесно, ако детето е научено да се храни и да спи по едно и също време, но това е полезно и за детето. Не бива обаче да става на всяка цена и при всякакви обстоятелства. Тоест трябва да сте достатъчно свободомислещи, за да приемете, че понякога детето няма да спи на обяд или ще яде не това, което сте предвидили.
Специалистите говорят за две основни теории при отглеждането на детето – традиционна и либерална.
Традиционната е режим, който родителите налагат още от първите дни от живота на малкото човече. Създават му навици и животът му протича според определен график, включващ точно определени часове за хранене и спане, а понякога дори и за ходене по голяма нужда. Привържениците на този режим са последователи и на схващането, че ако бебето не иска да заспи, то в никакъв случай не трябва да се взима на ръце и да се разнася в опит да бъде приспано. Родителите, които следват строг график, смятат, че това дисциплинира детето и създава рутина, която е полезна за всички.
Либералната теория следва нуждите на детето. Това е другата крайност, при която родителят следи за настроението на детето и прави всичко според него – дали му се играе, дали му се спи, дали му се яде… Ако детето не иска да спи следобед например, то не трябва да бъде насилвано, а да му се предложат други занимания, които все пак да са по-малко натоварващи от активните игри – като четене или разказване на приказка. Привържениците на тази теория вярват, че по този начин детето изгражда собствени навици, има свободата да изрази чувствата и настроенията си и това възпитава личния избор. Проблемът идва, ако се наложи да ходи на ясла или детска градина, където на практика либералната теория е неприложима.
Нашите препоръки са:
- когато е съвсем малко, детето не бива да бъде принуждавано да следва някакъв режим; това е период на привикване към новия живот;
- с течение на времето е добре храненията и времето за сън да бъдат установени в някакви конкретни часове, като отклонение от 30 минути не се смята за проблем;
- с порастването на детето става все по-важно да се изградят определени навици; така например в предучилищна и начална училищна възраст децата ще бъдат по-натоварени с ангажименти – ще се справят по-лесно с тях, ако са научени на правилно разпределение на времето и на известна дисциплина;
- най-лесно е децата да се впишат в ежедневието на родителите си, защото така или иначе ги копират. Ако вие имате изградени навици и дневен режим, съвсем естествено детето ви ще привикне да го следва с лекота.
Цветелина Велчева
