Едно от най-упоритите когнитивни изкривявания е възприемането на щастието като нещо, което зависи от нас самите и от нашите собствени вътрешни усилия, а на нещастието - като последица от чисто външни влияния.

По принцип разбираме, че трябва да създадем или поне да допринесем за собственото си щастие (наша е отговорността да организираме пътуване, да напуснем работа или да намерим сродна душа и т.н.), но често хората не осъзнават, че най-важните и често срещани причини за нещастния живот изобщо не са свързани със случайни външни събития.

Нещастието е резултат от комбинация от поведения, качества, стилове на мислене и адаптация. Смятаме, че то е просто следствие от външни събития, и затова се страхуваме да не изгубим контрол над ситуацията. В действителност обаче това не е вярно: някои хора са щастливи дори когато нямат особена причина да бъдат, докато други се чувстват дълбоко нещастни, въпреки че имат почти всичко на света.

Не е нужно да се чувствате грозни, да сте несигурни или да мислите, че не заслужавате щастие. Въпросът не е в заобикалящата ни среда, а в това, което е вътре в нас. А почти всички нещастни хора имат една специфична характеристика.

Като деца, ако имаме късмет, нашите родители или настойници задоволяват всички наши основни нужди. Някой ни връзва връзките на обувките, помага ни да си измием зъбите, пише ни домашните и ни готви. Това са неща, от които всички деца се нуждаят, за да живеят и да се развиват.

С течение на времето добрият родител започва да учи детето си на независимост. Когато децата пораснат, те се научават да се грижат за себе си, да приготвят сами храната си и да се грижат за заобикалящата ги среда. Те се научават да създават взаимоотношения, да спазват навреме дадените обещания, да решават дали искат да спортуват и да избират дали да се държат прилично, или не. А след това трябва да се справят с последствията от своите решения.

Ако обаче едно дете никога не е имало възможност да бъде самостоятелно (и не е разбрало, че то е отговорно не само за решенията, които взима, но и за собственото си удовлетворение или неудовлетворение), то израства като незряла личност. Това е типичен резултат от нездравата привързаност към родителите, за която вина имат самите родители, които проектират собственото си самочувствие върху детето.

Като деца ние се обръщаме към родителите си, за да решат проблемите ни. Но когато станем възрастни, трябва да разчитаме на себе си.

Всички нещастни хора са притежават една и съща личностна черта - незрялост. Тя служи за основа на всеки навик и поведение, които в крайна сметка ни водят до неудовлетвореност от собствения ни живот.

  • Ако човек не е отговорен за думите и действията си, те стават случайни и необмислени, застрашават всички негови взаимоотношения и вредят на околните. Именно това е незрялостта.
  • Ако не се грижим за телата и домовете си, защото "не ни харесва" да мием чиниите или да чистим, това неминуемо води до хаос. Това е друга проява на незрялост.
  • Ако някой ни разочарова, ние проектираме върху него своето неприемане и ставаме жестоки. Нашите дребнави и пасивно-агресивни твърдения не само ни притискат в ъгъла, но и ни карат да изглеждаме по-наранени, отколкото сме в действителност. Това също е незрялост.
  • Ако сме недоволни от траекторията на житейския си път, но избираме да се оплакваме като безпомощно дете, вместо да градим стратегии като възрастен, ще си останем недоволни. Това показва незрялост.

Ако растем и съзряваме с напредването на възрастта, започваме да поемаме отговорност за външния си вид, дома, работата и резултатите, които постигаме. Ако човек е зрял, той е способен да се съсредоточи върху дългосрочните резултати, а не върху краткосрочните желания.

С времето осъзнаваме, че всичко това е един от най-богатите източници на нашето щастие. Намираме абсолютен покой, когато се връщаме у дома на място, което обичаме. Проявяваме готовност да протегнем ръка, събирайки плодовете на упоритата работа (упражнения или кариерно развитие). Зрелостта ни позволява да се съсредоточим върху дългосрочните цели, без да се увличаме по краткосрочни желания. А незрелите индивиди са неспособни на това.

Така че причината за нещастния живот се крие в нежеланието да се поеме отговорност за него.

Половината хора на този свят кръжат около нас и се държат така, сякаш все още се деца, сякаш друг трябва да реши проблемите им и е достатъчно да извикат или да заплачат, тъй като някой възрастен веднага ще им се притече на помощ. Други осъзнават, че вече са възрастни и че времето, свободното пространство и зрелостта им дават силата и ресурсите, от които се нуждаят, за да решат трудностите си. Или най-малкото такива хора са в състояние да обмислят правилната стратегия, докато се адаптират към променящите се обстоятелства.

Причината за нашето нещастие се крие в нежеланието ни да поемем отговорност за живота си. Това е съзнанието, че се намираме в състояние на вечно детство, и отчаяните опити да разберем защо светът не отговаря на нашия зов за помощ.

Източник: cluber.com.ua