Друг много разпространен страх е страхът от обвързване. Тук не се визира само връзката между мъж и жена, а връзките като цяло. Този страх е присъщ в по-голямата си част на мъжете, особено като вземем предвид връзката мъж-жена. Изследванията на психолозите са определили няколко аспекта на този страх. В два от тях се крие същността му. Първият е страхът да не се станем уязвими и да не ни наранят, който е присъщ на жените като чувстващи същества, а вторият е страхът да попаднем в „капан" или „затвор", който е по-познат на индивидите от мъжки пол, които по природа са по-свободолюбиви.
В тази връзка Пауло Куелю казва:„Свободата не е липса на обвързване, а е способността да избираш – да обвържа себе си с най-доброто за мен!" А за да е способен човек да се обвърже, трябва да има силна връзка първо със себе си, а страховете определено възпрепятстват това.
Страхът никога не е в чиста форма. Той прелива от един в друг или е смесица от няколко вида страх. Такъв е например страхът от провал, който често се основава и трансформира в страх от отхвърляне. И двата вида страх не са полово обусловени, т.е. и мъжете, и жените страдат от тях, тъй като се зараждат в детска възраст. Отново мъжът базира този страх на фактите, а жената - на чувствата.
Страхът от провал, както вече споменах, се заражда в детска възраст. Възрастните постоянно порицават децата за техните грешки, вместо да ги научат, че успехът се постига след поредица от провали и че „провалът е само една възможност да започнеш отначало, но с повече разум " (Хенри Форд).
Браян Трейси казва, че „именно страхът спира много хора да направят крачка напред в неизвестното. А когато ни е страх, че ще се провалим, често започваме да правим доста непродуктивни неща. Най-лошото е, че се предаваме предварително". Бих допълнила, че чрез страхът си от провал предопределяме краха си.
Основата на страха от отхвърляне също се „полага" в ранна детска възраст. Този страх се отключва, когато децата тръгнат на детска градина и за първи път се отделят от родителите си. Психолозите твърдят, че ако този страх се задълбочи, вероятността човек да бъде отхвърлен е наистина реална, защото поведението му се променя. В стремежа си да се хареса на околните, човек не може да се отпусне и да бъде самият себе си, започва да се държи плахо и неуверено. Вследствие на това се получава порочен кръг – страхът се задълбочава, поведението става още по-странно и човек наистина стига до момента, в който бива отхвърлен. За да се пребори с този страх, човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, да спре да се стреми на всяка цена да се хареса на всички. Все пак да не забравяме, че хората ни приемат по начина, по който се виждаме ние самите.
Всеки човек е уникална частица от света. Всеки от нас носи страховете си в невидима раница на гърба. Но истината е, че имаме избора да използваме страховете си като движеща сила, вместо като спънка.
Достоевски е казал: „Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва под носа единствено само от страх."
