За какво спря да ми пука, щом станах родител
5. Не ми пука дали къщата ми е идеално чиста.
Преди много ме бъркаха играчките по пода и боклуците по масите. Сдухвах се от чиниите в мивката. После ми стана ясно, че да имаш безупречен дом е страхотно и така нататъка, но да прекарваш време с децата си е много по-добре. Затова чистим, но вече не ни е приоритет номер 1. Да прекарваме качествено време с децата си е на първо място в списъка ни.
6. Не ми пука дали децата ми участват във всички извънкласни занимания.
Голяма част от родителските грижи включват извънучилищните занимания на децата. И макар че те са прекрасни, не се впрягам толкова да карам децата си да прекарват всеки уикенд на футболното игрище или в залата по танци. Записали сме ги на това, което им харесва. Имат си по едно допълнително занимание на година, а останалото време прекарваме в игри на двора. Вълшебно е.
7. Не ми пука за контрола върху електронните устройства.
Реалността за родителя през 2016-а е постоянно менажиране на мобилни приложения, YouTube и интернет. Децата ми не гледат детски филмчета в неделя сутрин. Вместо това гледат идиоти в мазета, които играят Minecraft, или YouTube видеа на хлапета, които отварят магически яйца и ядат сладкиши. Абсолютно нищо не разбирам от тези неща и по никакъв начин не са образователни.
И макар че ограничаваме времето, което прекарват пред екраните, има какво да споделя относно връчването на таблет в ръцете на малкото след тежък работен ден. От време на време имам нужда от мир и спокойствие. Когато и трите деца са пред някакви екрани, има такова спокойствие в дома ни, че си заслужава нарушаването на правилата ни за ползване на електронни устройства.
8. Не ми пука дали ще бъда доброволец за всяка тъпа дреболия.
Когато в училището се правеше списък с родители, които ще помагат за нещо, винаги се записвах. Но като се добави и работата ми, си дадох сметка, че не прекарвам никакво време с децата си, защото се опитвам да помагам с едно или друго. Сега се записвам, само когато мога, но винаги поставям времето с хлапетата на първо място.
Това не е пълният списък с неща, за които вече не ми пука. Има и други. И естествено, списъкът расте. Но тези са някои от най-важните. Това е по-скоро опит да запазя приоритетите си. Работата е там, че да си родител е стресиращо и изтощаващо по най-хубавия начин, а да се научиш как да подреждаш приоритетите и времето си като такъв всъщност е единственият начин, по който да запазиш здравия си разум.
Клинт Едуардс