Трудно е да забравиш, когато някой, който мислиш за приятел, те пренебрегне пред другите, флиртува с гаджето ти, или клюкарства зад гърба ти. Резултатът е силна склонност да бъдем злопаметни. Нещо, което ни предпазва да не се възползват от нас отново, но и което може да доведе до неудобни и тревожни моменти на събиранията със съученици.
Освен това училището е може би последният път в живота, когато всякакъв тип хора просто са изсипани на едно място на принципа, че са на една възраст. След завършването на училище, както сочат изследвания, хората започват сами да се групират според образованието, политическите си убеждения, професионалните си интереси и др.
В същото време, хората, с които се познавате от гимназията, остават основната група за социално сравнение. Съучениците са ваши връстници и тъй като сте започнали от едно и също място, винаги ви е интересно да научите какво се е случило с тях в живота оттам насетне. И то не за друго, а за да видите как се съотнасяте с тях.
Имайки предвид всичко това, няма да ни изненадат думите на английския поет Робърт Сауди, че „първите 20 години са най-дългата половина от живота ти, колкото и дълго да живееш“.
Източник: Science Alert
