Едното крайно мнение е, че процесът на остаряване е предопределен от природата и че това е нещо, което не зависи от нас. Древните гърци изразяват тази идея чрез мита за мойрите – три възрастни жени, които се суетят около бебето в деня на неговото раждане. Първата мойра преде нишка; втората мойра отмерва дължината на тази нишка, а третата я прерязва. Животът ти е толкова дълъг, колкото е нишката. След като мойрите си свършат работата, съдбата ти е предрешена.
Тази идея е жива и до днес, макар да е получила по-научна обосновка. Според последните научни дискусии по въпроса за наследствеността здравето зависи най-вече от гените. Около люлката ви може и да не са се навъртали мойри, но генетичният ви код определя какви са рисковете от сърдечносъдови болести, рак, както и общата продължителност на живота ви още преди да се родите.
Може би дори без да го осъзнават, много хора вярват, че наследствеността е единственият фактор за стареенето. Ако трябва да обяснят защо Кара остарява значително по-бързо от приятелката си, те биха казали следното:
„Вероятно родителите ѝ също са имали проблеми със сърцето и ставите.“; „Всичко е в нейната ДНК.“; „Има лоши гени.“
Убеждението, че „гените са нашата съдба“, разбира се, не е единствената възможна позиция. Може би сте забелязали, че качеството на нашето здраве се определя също и от начина ни на живот.
В днешно време все повече хора смятат, че заобикалящата ни среда е по-важна от наследствеността и че навиците играят много по-съществена роля от гените. Ето какво биха казали те за преждевременното остаряване на Кара:
„Приема твърде много въглехидрати.“; „С възрастта всеки получава лицето, което заслужава.“; „Необходимо е да спортува повече.“; „Вероятно има дълбоки, неразрешени психологически проблеми.“
И все пак... Кое е водещото? Наследствеността или средата? Гените или начинът на живот?
Всъщност и двете са изключително важни, но още по-важно е взаимодействието помежду им. Човек се ражда с определен набор от гени, но начинът на живот може да повлияе на проявата на тези гени. В някои случаи факторите от жизнената среда могат да задействат или блокират изявата на гените. Както казва изследователят Джордж Брей, „Гените зареждат оръжието, а средата, която ни заобикаля, дърпа спусъка.“
А сега вижте една напълно различна идея за вашето здраве и остаряване...
Молекулярният биолог д-р Елизабет Блекбърн и здравният психолог д-р Елиса Епъл в книгата „Ефектът на теломерите“ предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на човешкото дълголетие и здраве.
Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са окончанията на нашите хромозоми – теломерите.
Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма, а тяхната дължина определя колко дълго ще се наслаждаваме на изпълнен с енергия и здраве живот.
В книгата авторите по един достъпен начин правят дисекция на здравето до клетъчно ниво, за да ни демонстрират как изглежда преждевременното клетъчно остаряване и какви щети може да нанесе на тялото. И най-важното – те ни показват не само как да избягваме този процес, но и как да го обърнем в обратната посока!
Смайващото откритие, което правят те и редица други учени, е, че теломерите всъщност могат да се удължават, т.е. стареенето и свързаните с него болести и неразположения е динамичен процес, на който може да се влияе. И в края на краищата остаряването може да се ускори или забави, дори да се обърне. Защото теломерите не просто изпълняват командите, подавани от нашия генетичен код. Оказва се, че теломерите ни слушат. Те поглъщат всяка инструкция, която им даваме със своя начин на живот. Така на практика те може да ускорят или да забавят процеса на клетъчно стареене.
А ние можем да се озовем в ситуацията на Кара или на Лиса.
Зависи от нас.
Д-р Блекбърн е посветила целия си професионален път на теломерите, а основната ѝ изследователска дейност променя изцяло някои схващания в науката. За откриването на ензима теломераза, който възстановява теломерите тя получава Нобелова награда. Д-р Епъл цял живот изучава психологическия стрес, в това число неговия пагубен ефект върху поведението, психиката и здравето, както и механизмите този ефект да стане обратим.
От книгата "Ефектът на теломерите", д-р Елизабет Блекбърн и д-р Елиса Епъл / източник: Gnezdoto
