Защо хората остаряват с различна скорост? Защо някои запазват остротата на ума и енергията си на доста по-късен етап, а други, много по-млади от тях, са болни, изтощени и с обременено съзнание?
Ето как изглежда тази разлика...
Студена съботна утрин в Сан Франциско. Две жени седят в открито кафене и отпиват горещо кафе. За двете приятелки Кара и Лиса това е времето, което прекарват далеч от дома, семейството, работата и списъка със задачи.
Кара разказва колко е уморена. Колко уморена е винаги. На всичкото отгоре хваща всяка настинка или вирус, който се завърта в офиса, като всичко това неизбежно преминава в ужасно възпаление на синусите. Бившият ѝ съпруг постоянно „забравя“ кога е негов ред да вземе децата. А сприхавият ѝ шеф в инвестиционната фирма има навика да я мъмри пред подчинените ѝ.
Понякога, когато си легне вечер, сърцето ѝ препуска толкова силно, сякаш ще изскочи от гърдите. Това усещане трае само няколко секунди, но Кара остава будна и разтревожена дълго след като то премине. „Може би е от напрежението“, казва си тя. „Прекалено млада съм, за да имам проблеми със сърцето. Нали?“
– Не е честно – въздиша Кара пред Лиса. – На една и съща възраст сме, а изглеждам по-стара от теб.
И е права. На утринната светлина Кара изглежда посърнала. Със сковано движение тя посяга към чашата с кафе, сякаш изпитва болка във врата и раменете.
А Лиса изглежда толкова жизнена. Очите ѝ светят, кожата ѝ е свежа и тя сякаш има предостатъчно сили за ежедневните си задължения. И се чувства точно така! Всъщност Лиса изобщо не се замисля за възрастта си, освен когато изпитва благодарност, че вече се чувства по-мъдра отколкото преди.
Ако видите двете приятелки една до друга, наистина ще решите, че Лиса е по-младата. А ако можехте да надникнете и вътре в тях, щяхте да установите, че в някои отношения тази разлика е още по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.
Хронологически двете са на една и съща възраст. Но биологически Кара е с десетилетия по-възрастна.
Дали зад чудесната физическа форма на Лиса не се крие някаква тайна? Скъпи кремове за лице. Лазерни процедури в кабинета на дерматолога. Качествени гени. Или живот, лишен от трудностите, които години наред измъчват приятелката ѝ.
Нищо подобно. В живота на Лиса има достатъчно стрес. Преди две години тя изгуби съпруга си в катастрофа и сега е самотна майка, също като Кара. Парите все не стигат, а прохождащата IT компания, за която работи, постоянно е „пред фалит“.
Какво става? Защо двете жени остаряват толкова различно?
Отговорът е съвсем прост и се крие в това, което се случва в клетките на всяка от тези жени.
Клетките на Кара остаряват преждевременно. Тя изглежда по-възрастна, отколкото е в действителност, и се е устремила с пълна скорост към болестите на старостта. За сметка на това клетките на Лиса се обновяват. Тя по-дълго е съхранила и ще съхрани младостта си.
Лиса и Кара могат да доживеят до сто години, но всяка от тях ще има коренно различно качество на живот през втората половина от жизнения си път.
На петдесет години Кара би трябвало да е в отлично здраве. Но на тази ранна възраст тя започва да навлиза в болестния период. Или казано направо: тя остарява.
Болестният период са годините, белязани от болестите на стареенето: сърдечносъдова болест, артрит, влошена имунна система, диабет, рак, болести на белите дробове и др. С напредване на възрастта кожата и косата също търпят изменения. Нещо по-лошо, обикновено не се приключва с една-единствена болест на стареенето. Според едно явление, носещо мрачното име мултизаболеваемост, тези проблеми имат склонността да идват накуп. Така че Кара има не просто изтощена имунна система, но също и болки в ставите и ранни признаци на заболяване на сърцето.
При някои хора болестите на стареенето водят до ускоряване на фаталния край. При други животът продължава, но в него има по-малко радост, по-малко енергия. Годините все повече са белязани от неразположение, умора и дискомфорт.
Лиса е друга история.
На петдесет години тя все още се радва на отлично здраве. И въпреки че също остарява, тя дълго време се наслаждава на оптимално здраве. Чак когато прехвърли осемдесетте – началото на „старческата възраст“, както я наричат геронтолозите, – за нея ще стане значително по-трудно да води познатия начин на живот.
Как е възможно на еднаква възраст един човек да се радва на блестящо здраве и жизненост, а друг да живее в сянката на болестите? И възможно ли е да избираш между тези два сценария?
Човечеството от хилядолетия си задава въпроса „Защо хората остаряват различно?“, може би откакто сме се научили да броим годините си и да ги сравняваме с тези на съседа.
