Два часа тишина на ден води до развитието на клетки в хипокампа – областта на мозъка, която отговаря за паметта и емоциите. Кирсте е изумена от това откритие. След известни размишления, тя стига до следното заключение – отсъствието на шум е било толкова изкуствено и обезпокояващо, че е довело до хипербудност при мишките. Развитието на нови клетки често не означава нищо добро, но в случая става дума за нови клетки, които се преобразуват във функциониращи неврони.
Тишината не само помага за генерирането на нови клетки – тя също така благоприятства самоанализа. Всички имаме така наречения „режим на работа по подразбиране“ на мозъчната функция – той ангажира предфронталния кортекс – мозъчната кора, която отговаря за абстрактното мислене, анализа и регулирането на емоциите. Този режим „по подразбиране“ е винаги активен – той непрекъснато получава и анализира информация. Например, от него зависи способността за откриване на опасности в околната среда. Режимът на работа по подразбиране е особено активен по време на самоанализ според Джоузеф Моран, който публикува изследване, озаглавено „Какво можем да научим за самопознатието от режима на работа по подразбиране на мозъка?“
Според Моран и колегите му, когато мозъкът е в този режим на покой, той може да интегрира вътрешната и външната информация в съзнателно работно простронство. Когато има тишина, съзнателното работно пространство има повече свобода да обработва вътрешната и външна информация – което позволява да открием мястото си в света. Тишината усилва размисъла над себе си. Тя променя мозъка, променя и живота. Неслучайно казват, че е злато.
