С годините изследванията наблягат върху това как тишината помага за успокояване на тялото, подобряване на връзката ни със света, „усилване“ на вътрешния ни глас. Когато са стигнали до тези заключения, повечето от тях са изучавали шума, а не тишината. Например, Лучано Бернарди, автор на изследване 2006 г., посветено на психологическите ефекти от музиката, което открива съвсем случайно, че две минути тишина възбуждат мозъка. Участниците в експериментите трябвало да слушат различни видове музика. Най-изненадващо обаче било това, което се е случило по време на паузите – две минути тишина се оказали много по-отпускащи от спокойната музика или дългата тишина преди началото на експеримента.
Едно от основните открития е, че тишината се засилва от контрастите. Това се подкрепя от невробиологично изследване, проведено от екип с участието на Майкъл Вер през 2010 г.
Изследването на Вер и колегите му, които са наблюдавали мозъците на мишки по време на кратки приливи на звук, показва някои изненадващи резултати. Както един прилив на звук кара слуховия кортекс да се активира, така и тишината също води до промяна. Задейства се отделна мрежа от неврони в слуховия кортекс.
Какво се случва в този момент? Този въпрос е изследван от Имке Кирсте, регенеративен биолог от Университета Дюк. В изследване от 2013 г. тя анализира ефектите, които има звукът върху мозъка на възрастни мишки. Четири групи мишки били изложени на различни звукови стимули: музика, звуци на бебета мишки, бял шум и тишина. Тишината била контролен стимул – и както при много други изследвания, ефектът от нея се смятал за пренебрежим. Още веднъж откритията били показателни. Всички звуци имали краткотраен неврологичен ефект. За разлика от тишината.
