19 май 1971 г. – Съветският съюз изстрелва "Марс 2"

"Марс 2" е автоматична космическа сонда от програма "Марс", серия от автоматични орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 век. Мисиите "Марс 2" и "Марс 3" съдържат идентични космически апарати, всеки с орбитален апарат и прикрепен спускаем модул. Изстреляни са с ракета Протон К с ускорителен блок - Блок Д. Спускаемият модул на "Марс 2" става първият обект с човешки произход на повърхността на Марс.

Основните цели на орбиталния апарат са заснемане на марсианската повърхност и облаци, определяне на температурата на Марс, изучаване на топографията и чертите на повърхността, измерване свойствата на атмосферата, наблюдение на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията, постъпваща от спускаемия модул към Земята.

По случайност относително силна прашна буря на Марс оказва неблагоприятно влияние върху мисията. Когато на 14 ноември 1971 г. Маринър 9 влиза в орбита около Марс, само две седмици преди Марс 2 и Марс 3, учените са изненадани да видят така плътна марсианската атмосфера, „роба от прах ширеща се върху планетата, най-голямата наблюдавана буря“. Повърхността на планетата е била изцяло закрита. Поради невъзможност за препрограмиране на бордовите компютри, Марс 2 и 3 освобождават спускаемите си модули веднага и орбиталните им апарати използват значителна част от ресурсите си за заснемане на снимки единствено с прашни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било предвидено.

Марс 2 изпраща информация покриваща периода декември 1971 г. до март 1972 г., въпреки че предаванията продължават до август. Обявено е че "Марс 2" и "Марс 3" са изпълнявали своите мисии до 22 август 1972 г, и са направили 362 обиколки около Марс. Изпратени са общо 60 снимки. На тях се виждат планини с височина до 22 км, атомен водород и кислород в горната атмосфера, температури на повърхността в диапазон -110 °C до +13 °C, атмосферно налягане от порядъка на 0,55 до 0,6 kPa, съдържание на водни изпарения в атмосферата около 5 000 пъти по-малко от съдържанието им в атмосферата на Земята, йоносфера започваща от височина от 80 до 110 км и облаци от прашните бури издигащи се на 7 км  в атмосферата. Получената информация и снимки правят възможно създаването на релефни карти и предоставят информация за марсианската гравитация и магнитно поле. Орбиталният апарат остава в орбита около Марс.