Аржентина е много интересна страна предвид разнообразието на нейните пейзажи: от субтропични на север до субполярни на юг. Тези различия в ландшафта са и причина за фундаменталните разлики между регионите, включително и на кулинарно ниво.

Аржентина придобива повечето от кулинарните си традиции от европейците, които завладяват континента, започвайки с изследователя Америго Веспучи през 1502 г., последван от испанските конквистадори.

Първата индикация за човешко присъствие на територията, известна днес като Аржентина, датира от 11 000 години пр.н.е., въпреки че тази област остава рядко населена до пристигането на европейците.

Племената гуарани са живели близо до територията, която днес наричаме Уругвай. Племената диагита са обитавали земите на североизток, докато южният край на страната, известен като Патагония, е бил населен от теуелче. Различни проучвания показват, че теуелче са имали доста правилна и богата на хранителни вещества палеолитна диета, което дава основание да се мисли, че това е била раса от гиганти. Известно е, че теуелче са били доста високи и именно ръстът им е показател за добър хранителен статус.

Въпреки че има регионални различия в кухнята, някои храни се използват последователно от север на юг. Такива са: асадо (месо на скара), дулче де лече (млечен десерт), емпанада (тестени питки с месо) и йерба мате (листа, с които се приготвя напитка, подобна на кафе).

Йерба мате. Снимка: Danydiaz19 / Shutterstock

Аржентинците ядат много месо. Говеждо, свинско, агнешко, пилешко – почти всяко животно, което осигурява източник на протеини, се използва, но най-вече говеждо. Всъщност Аржентина има най-високото потребление на говеждо месо на глава от населението в света, което възлиза на 68 кг на човек годишно. Тази страна е известна със своите големи пържоли, които се ядат по няколко пъти на ден.

Но страната се слави и като един от най-големите производители на храни изобщо. Аржентина разполага с изобилие от пшеница, от която се произвежда голямо количество бял хляб. Аржентинските емпанади са известни в цяла Латинска Америка. Зеленчуците също играят много важна роля на аржентинската трапеза, по-специално домати, лук, маруля, патладжани, тикви и тиквички. Така че аржентинците ядат доста здравословно като комбинация – протеин (месо) и зеленчуци.

В допълнение към пържолите и печеното, те консумират и различни други месни продукти, като чоризо, кървавица, карантии и пилешки дреболии. Някои видове месо се панират и пържат подобно на австрийските шницели и се използват като междинна закуска между пържолите.

Изненадващо, въпреки големите морски ресурси на страната, риба и други морски продукти не се консумират в големи количества.

Поради силното италианско влияние, в Аржентина са навлезли и храни като паста и пица, които са толкова често срещани, колкото и говеждото. Същото важи и за сладоледа. В североизточната част на страната се отглеждат цитрусови и тропически плодове, главно за износ, но отчасти и за местните трапези.

Закуската в Аржентина е подобна на тази, която бихте намерили в Европа, състояща се от кроасани, чурос и други пържени десерти от тесто, пълни с дулсе де лече, но също френски хляб с масло и конфитюр, сандвичи на скара с шунка и сирене, наречени тостадос, и сладки или солени бисквити.

Характерно за аржентинската трапеза е прочутото локро с месо и зеленчуци. Това всъщност е много гъста яхния, която съчетава различни видове месо, тиква, лук, картофи, понякога сметана и сирене, царевица и боб. Може да се приготви в тенджера, но по-наситен вкус и консистенция има, когато е на фурна. Идеални за целта са интелигентните фурни на Bosch с функция Assistant, при които фурната ще предложи подходящи настройки или програми и ще превключи директно към вашия избор. За да се насладите на тази изключително удобна функция, просто е необходимо да свържете фурната към профил в приложението Home Connect.

Аржентинско локро

Снимка: patoouu pato / Shutterstock

Необходими продуки:

400 г говеждо месо, нарязано на хапки

200 г прясна наденица чоризо, нарязана на шайби

1 ½ ч.ч. боб, предварително сварен

1 малка консерва царевица

1 глава лук, нарязана

1 голям морков, нарязан

1 чушка, нарязана

1 среден сладък картоф, нарязан на кубчета

царевично олио

червен и черен пипер

сол, на вкус

Загрейте олиото в голям тиган и сотирайте за кратко в него месото до леко зачервяване. Извадете, леко посолете и приберете на топло. По същия начин запържете леко наденицата. Извадете и нея. В същата, вече овкусена мазнина, запържете лука до златисто, след което добавете моркова и картофа. Бъркайте няколко минути и прибавете чушката и царевицата. Разбъркайте 1-2 пъти и върнете месото и наденицата. Поръсете с двата вида пипер, посолете леко. На финала сипете и боба, разбъркайте няколко пъти, и прехвърлете ястието в глинен гювеч или тава. Ако е необходимо, добавете малко топъл бульон, за да стане по-сочно и да има повече сос. Запечете в предварително загрята фурна до готовност.

Как се хранят аржентинците

На първо място те пият много мате, а тази напитка има изключителни здравословни ползи. Освен, че е богата на витамини, минерали и антиоксиданти, тя съдържа и кофеин, което я прави чудесна алтернатива на кафето. Мате има силен детоксикиращ ефект, намалява възпаленията в организма, дава енергия, подобрява кръвообращението и метаболизма, и дори помага за отслабване. Друга много популярна напитка за закуска е субмарино, което представлява задушено мляко, в което е разтворен горчиво-сладък шоколад.

Вечерята в Аржентина е много късно, понякога започва в 22 часа, в зависимост от семейните навици и сезона на годината. На трапезите изобилстват телешко и други видове месо, салати, яхнии, супи и различни видове паста.

Обядът е около 13:00 часа, последан от задължителна сиеста и време за чай в 17:00 часа, преди да се върнат отново на работа.

Централният регион, който включва Лас Пампас, е и центърът на животновъдството в страната. Това е произходът на типичните аржентински продукти от месо за барбекю, катко и на дулсе де лече. Тук европейското влияние е най-очевидно: консумират се не само пица и паста, но дори кисело зеле. На североизток традициите на жителите на Андите са запазени почти непроменени. Тук има голямо разнообразие от зеленчуци и зърнени храни, от киноа и амарант до тиквички и тикви.

Североизтокът доставя най-много йерба мате и там потреблението на тази напитка е много по-високо от други части на страната. Повечето от рибата, консумирана в страната, се хапва именно в този регион поради изобилието от реки и потоци.

В Патагония, най-южната част на Аржентина, хората консумират повече агнешко и ярешко, отколкото говеждо.

Защо аржентинската кухня е здравословна 

Наличието на благородни протеини в храненето е едната тайна. Другата - аржентинците не се притесняват от приема на мазнини, тъй като в центъра на двете основни хранения е голямата пържола, но тя е заобиколена от зеленчуци и плодове.

В аржентинската кухня също така свежестта царува над всичко. Истинското аржентинско ястие се основава на концепцията за свежест и лекота на приготвяне, докато макароните и хлябът се считат за най-лошите прегрешения. Когато се консумират, те са в минимални количества и са по-скоро нещо странично, а не доминиращо.

Друг важен елемент са сосовете, като чимичури например. В аржентинската кухня те се правят от билки, зеленчуци и зехтин.

Сос чимичури. Снимка: Ingrid Balabanova / Shutterstock

И нещо от съществено значение. В Аржентина, както и в други латински страни, храненето е не просто засищане, а дружелюбна среща. Тук основните ястия се сервират на масата, където всички са седнали, често въвлечени в приятни разговори. Храната се дъвче бавно, не се бърза и мозъкът има време да регистрира ситост.

От друга страна, основната закуска, както и междинните са твърде богати на нишесте и рафинирани въглехидрати, така че не се огладнява. Но те се консумират далеч от основното ястие и организмът има време да ги обработи.

Автор: Деси Тодорова

Генерален партньор на „Кулинарни пътешественици“ е Bosch Домакински уреди България. Проектът се осъществява и с подкрепата на Kaufland, млечни продукти MMELLOW и Лесафр България. Консултант по съдържанието е Кулинарна академия HRC.