Инвитро веритас: Нови технологии повишават шанса за така желаното бебе

Д-р Георги Стаменов: Това е спасителен пояс, но не и решение за топящото се население

- Д-р Стаменов, какво ново се случва около метода инвитро?

 – Това, върху което в момента най-много се работи, е навлизането на генетиката в нашата работа. Защото ние успяхме да повишим процента на успеваемост, успяхме да повлияем върху процеса на имплантацията, но винаги трябва да се съобразяваме с това, че работим с лош генетичен материал. Клетки с лошо качество, клетки на жени в напреднала възраст, както и много лоши спермограми. Съответно рискът от генетични аномалии се повишава. Като терапевти и хора, които търсят не успеха на всяка цена, а успеха такъв, какъвто го искат нашите пациенти, трябва да имаме много сериозни генетични лаборатории и да работим с генетиката. Освен това в момента излизат технологии – PGD технологията например (Preimplantation Genetic Diagnosis – предимплантационно генетично диагностициране), която може да открива с чипова диагностика 2000 генетично заложени заболявания още преди ембрионът да бъде имплантиран.

Другото, в което също има голям напредък, е

имунологията като средство и начин да се подобри успеваемостта на тази процедура, защото до голяма степен взаимоотношението имплантация – ембрион - ендометриум (вътрешната лигавица на матката) се дирижира именно от имунологията в началните си етапи. Освен това много хора с автоимунни заболявания имат затруднения със забременяването и именно имунологията е тази, която ни помага в тези случаи. Другото, което е като тенденция в инвитрото, е да се намерят лекарства и форми за стимулация на пациентите, така че да им се слагат по-малко инжекции и хормонални препарати и в същото време от тази стимулация да се добиват по-малко яйцеклетки, но с по-голям потенциал. Ерата на гигантските стимулации, при които се вадят по 30-40 фоликула, може да се каже, че вече стои зад гърба ни.

- Каква е алтернативата?

- Като алтернатива предстоят такива форми на стимулация и такива медикаменти, които са по-удобни за пациента. Идват например препарати, които ще са с еднократна апликация и с по-дълго действие - за 7 дни. Говори се, че в клинични изпитания са оформени лекарства, които ние използваме инжекционно, а ще могат да бъдат приемани под формата на таблетки. Изобщо това са иновациите, върху които се работи. Всъщност, ако трябва да обобщя, едната част на развитието на инвитрото е колкото се може повече да използваме хайтек технологиите, а от друга страна, да имаме по-малко ембриони и да сме все по-малко инвазивни към тях. В момента е много модерно да се работи и върху така наречените ONIX технологии. Това са технологии, с които се изследват метаболизмът и отделянето на вещества от самия ембрион. Тези технологии изясняват много по-точно и каква може да е причината за неимплантация при безплодието и в същото време не влияят пряко на ембриона. Тоест ти следваш неговата среда, в която той е дишал, развивал се е, отделял е вещества и съответно приемал такива, без да нарушаваш неговата цялост. По този начин можеш да съдиш за него, за неговия потенциал, ако щеш дори - и за неговия генетичен материал.

- Изкуствената матка, за която се говори много през последните години, също ли е успешна част от този напредък?

 – Кокултивирането е само една брънка от нещата, които се правят в момента. Заедно с него могат да се предоставят още поне 15 технологии, които правят същото. Ако трябва да бъда откровен, кокултивирането е една процедура, която не бива да бъде подценявана, но на нея не могат да бъдат възлагани огромни надежди. Същото важи и за тъй наречената инвитро матурация, за която също много се шумя. Тя е много добър метод и много щадящ за жените, но се прилага само в силно ограничен спектър и в много ограничен брой случаи има добра успеваемост. Например при пациентки, които имат поликистозна болест на яйчниците. При това заболяване прилагането на този вид технология е много добро, защото яйчниците са неблагодатни за стимулация, тъй като или изобщо не реагират, или реагират с хиперотговор. В яйчниците се натрупват много незрели яйцеклетки – това е именно поликистозата, и

с този метод може да се постигне успех, без пациентът да бъде мъчен с високи дози лекарства

или с една хиперстимулация. Но в противовес на това матурацията като метод, прилаган алтернативно на класическия инвитро метод, като че ли не можа да се наложи. Желанието на неговите създатели беше такова, но за съжаление те все още имат върху какво да работят. Аз също бих се радвал, ако не се налага да използвам продължителни стимулации при нашите пациенти. Освен това в инвитрото това, което наскоро навлезе и даже се правиха конгреси по въпроса, в контекста на тенденцията към по-малко и по-качествени яйцеклетки, е стимулирането на яйчниците с много малки дози лекарства или да се работи изобщо без никаква стимулация, тоест да се следи спонтанният цикъл. Това става просто с наблюдение върху жената. Малко преди да овулира яйцеклетката, пунктираме, вадим я, оплождаме я и я пускаме обратно.

- Кои от тези методи и технологии се използват при вас?

 – Абсолютно всички нови технологии използваме, включително предимплантационна диагностика, включително и работа с ембриона, преди да бъде имплантиран. Стремим се да предоставяме всичко от това, което се прави в света. Смея да кажа, че като резултат и като техника можем да съперничим на добрите клиники в света.

- Какво е впечатлението ви от проблемите със забременяването при българите? Различаваме ли се от света?

  - Ние сме една типична европейска държава. Проблемите ни по отношение на безплодието са типично европейски. Все повече стават момичетата, които не могат да забременяват. Все по-ранна става възрастта, когато цикълът на жените спира. Населението в глобален план застарява все повече. И при нас не е по-различно – бавно се топим като нация и аз винаги съм казвал, че едва ли асистираните репродуктивни технологии са начинът, по който може се реши такъв глобален проблем, какъвто е демографският срив. Но поне засега, докато не се направи глобална стратегия и мерките не започнат да действат, една добре работеща програма за асистиране на репродукцията, каквато в момента имаме благодарение на фонд „Асистирана репродукция” в България, това финансиране от държавата и, естествено, добрата работа на екипите, занимаващи се с тази дейност, са спасителният пояс, докато ситуацията не се промени в генерален план.

- Защо се случва така в чисто здравословно отношение?

 – Може би всеки знае какво променихме в начина си на живот, за да се стигне дотук, но като цяло лично според мен обяснението се крие в откъсването ни от природата, в дълготрайното замърсяване на околната среда и липсата на естествен начин на живот.

Елена Панова