Диагнозата "Разстройство от аутистичния спектър" (ASD) е сравнително нова. У нас тя се появява много по-късно отколкото в другите страни - едва в края на миналия век.
До този момент тези деца се приемаха за умствено изостанали или им се приписваха психични разстройства, които нямат нищо общо с аутистичния спектър.
Каква е разликата, обяснява експерт.
Какво е аутизъм
„Детето ми не говори” - това е най-честата тревога на родителите, които търсят специалист.
Има обаче много причини то да не проговори.
Например, може да не чува и затова сетивната сфера да е нарушена. При аутизма тя обикновено е напълно запазена.
То може да има дизартрия - срив на говорния апарат. Това е двигателната област, която се уврежда обикновено при церебрална парализа. Но при децата с аутизъм, тя не е увредена.
При тях нарушенията са в друга сфера.
Когато не можеш да кажеш нито дума
Не е лесно да разберем какво преживяват децата с аутизъм.
За да се доближите до усещането, си представете човек със сценична треска.
Един от най-простите примери, който всеки е изпитал, е страхът от публично говорене. Излизате на сцената и щом хвърлите поглед към залата - ужасът настъпва. Не можете да кажете нито дума, тоест напълно губите контрол над действията си. Защото просто ви обземат твърде много силни емоции, с които не можете да се справите.
Или си спомнете първото влюбване: срещате обекта на своите силни чувства на улицата, искате да му признаете любовта си, но вместо това в последната секунда просто казвате „Здрасти“ и отминавате с треперещи колене. Не можете да се справите с този вулкан от чувства, който бушува вътре във вас. Всеки в крайна сметка преодолява подобни страхове.
Но тези от аутистичния спектър не могат да направят това, защото тяхната афективна сфера е нарушена.
Тези деца не се „вписват“ в общото разбиране за нарушения в развитието, а методите за работа с тях често не са адекватни. Защото по традиция се подхожда по същия модел като при деца с умствена изостаналост.
И всички техники, цялата рехабилитационна и образователна система, е изградена върху диагностиката и корекцията на интелектуалната изостаналост.
Това често не могат да осъзнаят учителите, които са получили класическо образование преди 30-40 години, но също така и родителите и близките на деца с аутистично разстройство.
Започнете със себе си
Когато детето се държи странно, не говори изобщо или говори много малко, неволно оставаме с впечатлението, че то не разбира какво се случва около него. И започваме да се отнасяме към него като към човек с интелектуална недостатъчност. Трудно ни е да си представим, че може да има съвсем други причини за такова поведение.
Тук, както във всяко дълго пътуване, първо трябва да започнете от себе си.
Спрете да говорите на детето твърде силно, сякаш не чува (особено, ако не прави нищо).
Забранете си да се тревожите и нервничите в негово присъствие, опитайте се да му дадете усещане за спокойствие и баланс.
Продължава на страницата на Новите родители
