Сканирането на мозъка на 72-годишен мъж, диагностициран с изключително агресивна форма на рак, известна като глиобластом, показа забележителна регресия в размера на тумора му в рамките на няколко дни след вливането на иновативно ново лечение.
Въпреки че резултатите на други двама участници с подобни диагнози са малко по-неблагоприятни, успехът на случая все пак е добро предзнаменование по отношение на търсенето на начин за ефективно лечение на това, което понастоящем е нелечимо заболяване.
Глиобластомите обикновено са толкова смъртоносни, колкото могат да бъдат раковите заболявания. Те възникват от поддържащи клетки в централната нервна система и могат бързо да се превърнат в злокачествени образувания, които отнемат живота на до 95 % от пациентите в рамките на пет години.
Изследователите от Mass General Cancer Centre в САЩ подозират, че лечение, основано на собствената имунна система на пациента, известно като CAR T-клетъчна терапия, може да успее там, където другите терапии се провалят.
След като е одобрена за лечение на рак на кръвта, впечатляващата способност на CAR T-клетъчната терапия да открива раковите клетки може да се окаже предимство при унищожаването на глиобластомите.
Т-клетките на пациентите се събират и преработват, за да разпознават идентифициращите повърхностни маркери от външната страна на раковите клетки, преди да бъдат върнати чрез инфузия, което означава, че терапията с CAR Т-клетки е нещо като наемане на местен ловец на глави, който да се промъкне безшумно през уличките в търсене на издирван злодей.
Един от маркерите, разпространен при редица глиобластоми - мутирал вариант на протеин, наречен рецептор на епидермалния растежен фактор (EGFR), има потенциал да бъде цел за лечение с CAR T-клетки. За съжаление, глиобластомите успяват да се маскират по най-различни начини, което превръщат процеса на реинженеринг в истинско предизвикателство.
За да преодолеят това, изследователите са намерили начин да насърчат CAR T-клетките да произвеждат и антитела, които търсят невариантни EGFR. Макар че тези протеини обикновено не се експресират от мозъчните клетки, те се срещат върху раковите клетки, което осигурява допълнителен идентификационен признак за наетите ловци на глави.
Предклиничните лабораторни изпитвания показват, че терапията с молекулата на антителата, ангажираща Т-клетките (TEAM), работи според очакванията на мястото на тумора, като дори привлича други регулаторни Т-клетки да се включат в борбата.
По време на фаза 1 от клиничното изпитване е оценена безопасността на процеса, както и потенциала му като лечение. Набрани са само трима пациенти – всички с форма на глиобластом, експресираща варианта EGFR.
Първият пациент, 74-годишен мъж, е преминал стандартно медикаментозно и лъчелечение на тумора си, но година по-късно се е появил отново. Ден след като е получил вливане на CARv3-TEAM-E Т-клетки, прогнозата му е изглеждала добра, като сканирането с ядрено-магнитен резонанс е показало значително намаляване на размера на образуванието.
Само няколко месеца по-късно пациентът отново се връща на операционната маса, а последващите сканирания показват, че ракът отново е прогресирал.
Подобна е историята и на 57-годишна жена с голям глиобластом, растящ в лявото полукълбо. Въпреки че пет дни след терапията туморът ѝ почти напълно регресира, само месец по-късно ракът показва признаци на възстановяване.
Тъй като при 72-годишния трети участник няма признаци за връщане на намаления рак, а страничните ефекти се ограничават до повишена температура и краткотрайно появяване на някои възли в белите дробове, изследователите са оптимисти, че имат основания да продължат да проучват своя нов имунотерапевтичен подход.
"Нашето изследване на CARv3-TEAM-E Т-клетки предоставя принципно доказателство, че множество повърхностни антигени могат да бъдат таргетирани едновременно с използването на CAR Т-клетки и потвърждава, че EGFR е подходяща имунотерапевтична цел при глиобластом", пише екипът в публикуваната си статия.
Твърде рано е да твърдим, че пациентите са излекувани – особено без да знаем дългосрочната прогноза на нито един от тях. И все пак при по-нататъшни проучвания и допълнителни клинични изпитания клетъчната терапия CAR-T може да даде поне на някои пациенти, диагностицирани с най-смъртоносния рак, искрица надежда.
Изследването е публикувано в The New England Journal of Medicine.
Източник: Science Alert
