Правилното формиране на чревния микробиом е от значение не само за текущото състояние на бебето, но и изобщо за живота му занапред като развитие. Правилното поставяне на важните микроорганизми в пъровначалния етап имат дългосрочен ефект върху здравето. Това заяви пред БТА д-р Илияна Рашева, главен асистент в Катедра "Обща и промишлена микробиология" към Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Рашева е ръководител на проекта "Микробиом и състав на кърмата - ключови фактори, роля и взаимовръзка с оралната и чревна микробиота при новородени деца", който бе представен в Банката за майчина кърма в столицата в присъствието на изтъкнати специалисти - педиатри, неонатолози, микробиолози, сред които проф. Боряна Слънчева и д-р Анета Попиванова. Проектът се осъществява по програмата "Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания - 2022 г.", с базова организация СУ "Св. Климент Охридски", Биологически факултет, катедра "Обща и промишлена микробиология" и Националния център по обществено здраве и анализи.
Научната разработка включва комплексен подход в изучаването на микробиома на кърма, слюнка и фецес от новородени деца, за разкриване на взаимовръзката между тях, посочи д-р Илияна Рашева. В проекта е заложено изучаването на основни физикохимични показатели като белтък, лактоза, олигозахариди, мастнокиселинен профил, биологично активни вещества, както и оценка на присъстващите микробни видове. Подобно цялостно научно изследване на българската популация се прави за пръв път и получените данни могат да послужат за подобряване на здравословния статус на новородените деца в България, обясни специалистът.
Целта на проекта е да се изследват изключително кърмени деца – тоест такива, които приемат само кърма. Целият физико-химичен анализ се извършва от Центъра по обществено здраве и анализи. Химическият факултет на Софийския университет изследва тежките метали и някои видове хормони в кърмата.
В проекта са предвидени две точки на лактация - в периода от втора до четвърта седмица от началото на кърменето и през 16-18 седмица, информира Рашева. Тя подчерта, че е много трудно събирането на пробите, набирането на донорки на кърма и осъществяването на логистиката. Изискванията към жените, които желаят да участват в научния проект са да имат достатъчно кърма, така че да могат да предоставят по 150 мл. кърма в двата периода на вземане на пробата, да не замразяват тази кърма, така че тя да бъде събрана до 12-16 часа от изцеждането.
По думите ѝ комплексните проучвания в проекта са фокусирани не само върху изучаването на микробиомата на кърма чрез различни съвременни методи, но и върху разбирането на факторите, свързани с майката и нейното новородено, които влияят върху разнообразието в състава на кърмата. Темата на проекта засяга и проблема с недостига на кърма в България за новородени в риск, за които адаптираните формули не са алтернатива. Това определя и нуждата за повишаване на информативността на обществото към съществуващия проблем и повишаване на знанията за важността на кърмата за новородените, което би допринесло за насърчаване на донорството на кърма в България, отбеляза Рашева.
Срокът на проекта е три години, ние се намираме в първоначалния му етап, затова все още имаме двайсетина цялостни анализа, информира Рашева. Въпреки че все още не може да се обобщава и да се правят крайни заключения ученият подчерта, че наличието на лактобацили най-вероятно е свързано с нашата хранителна диета. Един от преобладаващите щамове в нашата популация е лактобацилус разнозус като лактобацилус рамнозус GG е един от най-популярните пробиотични щамове, който масово го има в много пробиотични продукти на пазара, обясни ученият. Самият факт, че ние изолираме този вид в нашата популация говори, че явно имаме добър пробиотичен потенциал, коментира Рашева. Тя съобщи, че жизнеспособността на микроорганизмите в пробиотичните препарати с времето на съхранение драстично намалява. Реално тези продукти са най-добри за ползване до шестия месец от датата на тяхното производство. А обикновено те са с годност една или две години, отбеляза микробиологът.
Друг извод от проекта, който може да се направи на този етап, е, че при нормално раждане много по-полезни видове бактерии "заразяват" бебето, докато при цезарово сечение попадат много повече стафилококи и стрептококи. При нормално родените имаме по-голямо разнообразие от видове бактерии поне в първите месеци от живота на бебето, съобщи Рашева. Тя каза, че по-голямата част от майките, предоставили кърма по проекта, около 20, са родили децата си с цезарово сечение.
За чревния микробиом голямо влияние оказва допълнителният прием на пробиотици, дохранването с адаптирани формули, околната среда, кърменето, захранването. Със започването на захранването чревния микробиом се променя, тъй като се внасят например много фибри. Проучването установява, че първоначално във фецеса преобладават бифидите, които постепенно отстъпват на лактобацилус, обясни специалистът.
Тя напомни, че кърмата е източник на енергия, която осигурява здравословен растеж и намалява риска от затлъстяване. Основният въглехидрат в кърмата е лактозата - естествено срещаща се захар. В кърмата има и над 200 вида олигозахариди, които играят ключова роля за развитието на имунната система на новороденото, помагат за неговото развитието и растеж, защитават го от инфекции, посочи Илияна Рашева.
Според Европейската асоциация на млечните банки в Европа има 282 банки за майчина кърма, като предстои да бъдат разкрити още 18. В България съществува една Банка за майчина кърма, открита през 1989 г. В София.
