Когато видите как някой реже дърво с помощта на резачка, едва ли си казвате „Хей, обзалагам се, че това ще свърши чудесна работа и при раждането на дете.“ Е, грешите. Оказва се, че преди да намерят приложение за отсичането на гигантските дъбове, резачките са били използвани за израждането на деца и рязането на органи.
Днес раждането може и да не е най-лесното нещо на света, но преди диазотния оксид, санитизирането и нашия добър приятел – морфина, е било дори по-тежко. Първите писмени доказателства за успешно цезарово сечение датират от началото на XVI век в Швейцария. То е било извършено от професионален кастратор на крави върху собствената му съпруга. Според сведенията, записани 82 години по-късно и впоследствие оспорвани от историците – майката и детето оцеляват, като детето доживява до 77-годишна възраст.
Първите публикувани сведения за цезарово сечение в САЩ обаче са далеч по-зловещи. В брой на списание Western Journal of Medical and Physical Sciences от 1830-та д-р Джон Л. Ричмънд описва случай на трудно раждане по време на буря. След като жената не успява да роди в продължение на множество часове, лекарят преценява, че животът ѝ е в сериозна опасност и „изпитвайки дълбоко и сериозно чувство на отговорност, и само с няколко често срещани джобни инструменти под ръка, в приблизително 01:00 часа прибягнах до цезарово сечение.“
Използвайки чифт ножици вместо скалпел, той разрязва майката и се опитва да извади зародиша. Той като обаче той е бил „необичайно голям, а майката – много дебела, и без никаква чужда помощ, осъзнах, че операцията е много по-трудна, отколкото очаквах“, пише той. Докато жената е в истинска агония, лекарят решава, че „майка без дете е по-добре, отколкото дете без майка“. Ето защо той предприема мерки, с които да спаси живота на жената и да премахне зародиша.
Важно е да отбележим, че преди откриването на обезболяващите, цезаровото сечение е било изключително рисково и съответно – рядкост.
Далеч по-често срещана (поне от 1597-а до момента, в който цезаровото сечение става безопасно) е била хирургическа процедура, известна като симфизиотомия. При нея лекарите срязват мускула, свързващ тазобедрената кост с хрущяла, за да „освободят“ бебето по-лесно.
Подобно на всички хирургически процедури по времето, и тази не била безрискова, а скоростта, с която се извършвала, била от ключово значение. Колкото по-малко време прекарвала пациентката на операционната маса, толкова по-малък бил шансът да изпадне в шок или да развие смъртоносна инфекция.
В края на XVIII век двама шотландски лекари – Джон Атикен и Джеймс Джефри – решават, че стандартния нож отнема твърде много време и често е особено болезнен за пациентката. За да може процедурата да бъде подобрена и за двете страни, те създават устройство, което е по-прецизно и бързо в рязането. Така се ражда и първата резачка в света, която разполагала с верига от зъби и която работила с ръчно навиващ се лост.
Наистина зловещата част в случая е, че използването на резачка вместо нож всъщност било огромно подобрение. През 1806-а лекарите започват да я използват за отстраняването на заболели стави и дори я механизират.
Чак през 1905-а на един находчив ум в Сан Франциско му хрумва, че това кошмарно изобретение може да бъде послужи за рязането на дървета. Той моделира идеята за съвременната резачка и я патентова.
Източник: IFLScience
