Една от първите установява, че на север от лагера Ванавара има огромен масив повалена гора с площ от около 700 кв. км. По-късно се изяснява, че поразената тайга е три пъти повече.
Петте експедиции (1921-1939 г.) на Леонид Кулик очертават истинските мащаби и странностите на горското унищожение —
всички дървета са паднали в една посока.
Епицентърът на взрива е открит на 70 км северно от Ванавара, където е намерен участък с изправени голи обгорели дървета, явно оказали се непосредствено под въздушната експлозия. Според Кулик метеоритът паднал в блатото Южно, в което били открити кални кратери. При упоритите разкопки обаче не били открити никакви парчета от небесното тяло. Шумно появилият се метеорит изчезнал безследно. “Откривателят” му загива по време на Великата отечествена война.
Изследванията са подновени едва през 50-те години на 20. век. Геохимикът Кирил Флоренски открива микросфери с космически произход на разстояние до 200 км от епицентъра. Учените откриват още едно чудо: ускорен растеж на дърветата в поразената зона. Според едни това се дължи на обилното наторяване с пепел от изгорената гора, според други пръст има повишената радиация. Биолозите открили забележими мутации в местната растителност.
Новите резултати обаче не дават никаква яснота за метеорита. И от 60-те години насам всяка година нови и нови експедиции ходят като на поклонение до мястото на взрива. През 90-те години в екипите влизат и чуждестранни изследователи. Появяват се физици с високоточна апаратура, прецизни радиометри, уреди, измерващи магнитните аномалии, химическия и изотопния състав на почвата.
Над сто са различните хипотези за взрива в тайгата.
От обемна експлозия на блатен газ, подпален от метеорита, до почти безнадеждно изтърканата звездолетна теория. Американските физици Албърт Джексън и Майкъл Райън смятат, че на 30 юни 1908 г. планетата ни се е сблъскала с черна дупка. По-богати фантазии даряват на света и версии за удар от спонтанен мощен лазерен лъч, гигантска кълбовидна мълния или съсирек плазма от Слънцето.
По-сериозните предположения са за железен или каменен метеорит (но с желязно-никелово ядро) или комета. Във всички случаи небесният гост се е взривил над земната повърхност. Но къде е изчезнал? Целокупното изпаряване на метеорита е просто недопустимо за учените. Само ядрена бомба може да направи този фокус, но липсват важни улики за подобен сценарий.
