След взрива небето било покрито от гъсти облаци дим. А евенките, които водят номадски живот в тайгата, си имат правило – пламне ли гората, всички се хвърлят да я гасят, оставяйки всяка друга работа.
Мъжете от ловния лагер тръгнали към огнения фронт. Но не стигнали далеч. Пътят им минавал между два хълма, оттам те редовно си вземали камъни за точене на ножовете. Оказало се обаче, че върхът на единия хълм бил срязан от неизвестната сила, а другият просто бил изчезнал. На мястото му имало езеро, в което бълбукал водовъртеж от кипяща вода.
Скоро до езерото се добрал и първият “цивилизован” човек – търговецът Карп Суздальов — на практика собственик на ловния лагер Ванавара. Според някои
той накарал евенките да скрият всичко научено за този случай.
Защото събитието неизбежно щяло да привлече куп експедиции, които да изпоплашат дивеча и да отнемат поминъка на местните. Евенките, достатъчно наплашени от “слизането на Огдъ”, обявяват табу върху всичко, свързано с експлозията.
Езерото съществува и до ден днешен. Нарича се Суздальово. Предполага се, че при силния взрив е станало земетресение, при което земните пластове се разместват. Така се появява водоемът, а единият хълм потъва под водата.
След експлозията геофизическите станции по целия свят отбелязват преминаването на силна ударна вълна, която на два пъти обикаля земното кълбо. На места земната кора реагира бурно – трусове са отбелязани в Иркутск, Ташкент.
От Скандинавия до Италия нощите стават бели,
атмосферата сияе, в небето се появили сребристи нощни облаци.
Много скоро обаче Европа и Русия си намират занимание, прекалено скъпо във всяко едно отношение – Първата световна война, последвана от революционната касапница. Съответно за научни експедиции в Сибир никой и не помисля. Те тръгват натам след повече от десетилетие.
