Самата способност за преценка на проблема и откриване на правилното решение, е изпълнена с противоречия или парадокси. Умни хора, доказали своите способности, могат да допускат елементарни грешки в ситуации, в които е необходима пресметливост или обикновен прагматизъм. Футболисти, които често са били слаби ученици, имат пространствено мислене и способност за части от секундата да направят много точна преценка на ситуацията и да отбележат гол. Деца от Латинска Америка, които са израснали на улицата и не се справят добре със сложни математически задачи да смятат отлично, когато става дума за математика приложима в ежедневието им.
Тук вече се намесват средата и начинът на живот. Те определят до каква степен сме подготвени за академични постижения или сме готови за предизвикателствата на ежедневието. При всички случаи не е без значение образованието и достъпът до информация от различно естество.
Каква е обществената среда? Толерират ли семейството и приятелите ни образоваността без значение дали е придобита в училище или от допълнителни източници или смятат това за ненужно „занимание самотно”! Дали можем да приложим наученото на практика и дали знанията, които придобиваме не са самоцелни? Дават ли ни повече умения за справяне в различни ситуации?
В търсене на верните дефиниции за това какво е интелигентност Робърт Стърнбърг предполага съществуването на три различни типа – аналитична, творческа и практическа.
Аналитичните задачи нямат връзка с житейски ситуации, те носят цялата информация, която ни е нужна за решаването им и обикновено имат само един отговор.
Практическите задачи изискват откриване на проблема, преценка на ситуацията и намиране на най-краткия път за решаването му. Възможно е да имат повече от един верен отговор и винаги са свързани с ежедневието.
Доколко тестовете за интелигентност дават правилна преценка за нашето IQ е друг въпрос. В доскорошната история на образователната система на Англия е съществувал изпит eleven plus exam. Полагали са го 11-12 годишни деца и именно той е предопределял, кои са подходящи за добро образование и кои отиват във второстепенни училища. Този подход в момента се смята за неправилен, защото само от естеството на задачите в тестовете, е зависело с какъв тип интелигентност ще бъдат определени децата. Така тези от тях, които са били със скрита практическа интелигентност са били обречени на посредствено образование.
Освен това оценката се извършвала в период от живота, когато интелектуалните способности все още търпят развитие и не са напълно разгърнати. Този процес трае почти до 18-годишна възраст. Учените твърдят, че след този период процесът значително се забавя и трябва да разчитаме повече на постигнатото до момента.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
