Този текст се посвещава на нашата скъпа приятелка Дарина Младенова - главен редактор на сп. "Обекти". През 2014 г. тя загуби битката с рака. Един ден обаче той ще изгуби войната срещу високите технологии.*

***

Когато те напусне скъп за теб човек заради поредната коварна болест, неизбежно се питаш какво повече можеше да се стори. Все нещо. Някъде. Някой би могъл да помогне. Задаваме си въпроси, на които нямаме отговор. Обзема ни чувство на неверие, гняв и тъга. И най-вече – губим вяра в медицината. Още по-лошо - в живота.

Въпреки че живеем в 21. век, продължаваме да се чувстваме безпомощни пред редица заболявания.

Всяка година близо 8  млн. души умират от рак

според данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ. Да, много от тях могат да бъдат предотвратени и днес. Но в повечето случаи хората губят битката с това заболяване и оставят близките си да се питат „Защо?“…

До 50-75 години обаче всичко това би могло да се промени благодарение на една технология, която напоследък набира все по-голяма популярност – триизмерното принтиране.

Концепцията зад нея като цяло е изключително проста. Подобно на добре познатите ви офис принтери, които печатат мастило върху хартия, 3D машините боравят с материали от почти всякакъв тип (пластмаса, метал или дори бетон), карайки ги да приемат най-различни триизмерни форми. Как точно?

Представете си, че сте нарязали хляб на тънки филийки.

Подредете ги една върху друга и ще образувате цяло парче. 3D принтерите работят на същия принцип. Вместо да принтират един-единствен пласт, както офис машините, те създават множество, които наслагват един върху друг. Точно по този начин се образуват разнообразни комплексни форми.

Именно тази технология ще промени радикално начина ни на живот. „Ще можем да живеем до 100… 110 години. Благодарение на биопринтираните органи животът на 110 ще бъде коренно различен спрямо днешния – убеден е технологичният експерт Джак Улдрич. – Вече принтираме кожа, бъбреци, копия на туптящи човешки сърца и т.н. Ако някой изгуби своя крайник, ще можем да му принтираме нов – пласт по пласт. На теория това е възможно.“

Дотук добре. Как обаче това необикновено на пръв поглед принтиране би могло да помогне в битката с един от бичовете на човечеството?

Да вземем за пример рака на простатата.

Това е едно от най-често срещаните туморни заболявания при мъжете в България и всяка година се регистрират над 1000 нови случая на рак. За щастие компанията Parabon NanoLabs в Рестън, Вирджиния, използва техники за 3D принитиране на нано ниво, за да създава и тества много по-бързо и ефективно нови лекарства срещу болестта.

„Можем да принтираме всяка една молекула, точно по начина, по който искаме – казва Стивън Арментраоут, съавтор на технологията. – Това, което отличава нашата техника от останалите е, че умеем светкавично и прецизно да определим мястото на всеки атом в сместа, която създаваме.“

Именно по този начин учените успяват да синтезират трилиони идентични копия на своите молекули и да проверят кое от тях е най-ефективно. Самият процес – от концепцията до продукцията – може да трае няколко седмици или дори дни, което е значително по-бързо от традиционните техники за разработва на лекарства, които разчитат на принципа „проба-грешка“ при откриването на потенциално полезни смеси.

Други 3D принтери пък улесняват провеждането на сложни операции

В края на миналата година например китайски лекари успяват успешно да излекуват 38-годишен пациент. „Туморът беше разположен навътре, близо до основата на черепа. Освен това беше свързан с вътрешната сънна артерия и оптичния нерв. Операцията щеше да бъде изключително сложна“ - казва д-р Лий Ксуеджун, професор в болницата Ксиангя.

Обикновено в такива ситуации, за да придобият по-ясна представа за тумора, лекарите прибягват до помощта на компютърната томография. Това е метод от образната диагностика в медицината, при който от множество двуизмерни рентгенови изображения на даден обект, заснети от различни ъгли, се получава цялостна "обемна" картина. По този начин обаче често се получават пропуски, които могат да доведат до нецялостно отстраняване на тумора.

За да избегнат това, китайските лекари прибягват до услугите на 3D принтирането и разработената от тях медицинска система за триизмерно моделиране. Те създават реалистичен модел на мозъка на пациента – наред с тумора, кръвоносните съдове и всичко останало.

Именно благодарение на него успяват да видят точното разположение на злокачественото образование и връзките, които има със съдовете около него.

„Чрез 3D принтирането лекарите не трябва да си „представят“ подобна хирургия, а могат да тренират предварително и да се подготвят за реалната операция“, добавя Лий.

Понякога обаче хирургическата намеса е само първият етап от битката с рака

За някои хора по-трудният момент настъпва впоследствие - в мига, в който се събудят и осъзнаят, че част от тях липсва. Сякаш част от собствената им идентичност, от тяхната сексуалност е буквално изрязана от тялото им. Точно такъв е случаят с жените, диагностицирани с рак на гърдата.

"Помня, че когато се събудих, реших да махна превръзките - разказва Валери Шварцуалдер, която преминава през възможно най-лошото - двойна мастектомия, отстраняване и на двете гърди. - Щом видях как изглеждам, заплаках. Плаках със седмици, защото вече ги нямаше."

Оттук насетне младата жена се отправя на едно дълго и тежко пътешествие. Нейната цел е една-едничка. Да бъде отново цял човек. Месеци наред тя се подлага на редица процедури, в които лекарите се опитват да реконструират гърдите й. В момента тя е със силиконови импланти. Рано или късно обаче една компания може да й предложи нещо много повече. Нещо, което е по-трайно, което е от собствената й плът.

Живото мастило

Ако надникнем в тексаската лаборатория на TeVido, ще видим един на пръв поглед най-обикновен малстилноструен принтер. Това, което този силно модифициран продукт произвежда обаче, е всичко друго, но не и обикновено.

Вместо да го пълнят с мастило, учените от TeVido използват клетки, взети от кожата на своите пациентки. С тяхна помощ те се надяват, че скоро ще могат да създадат цяло зърно. Дори може би ще успеят да запълват празнините, които лумпектомията оставя (за разлика от мастектомията, тук се отстранява само тумора).

Валери се надява, че технологията на компанията ще се развие до такава степен, че до 10 години ще може да замени своите импланти с биопринтираните гърди на TeVido, тъй като те ще бъдат значително по-трайни и по-естествени. С днешните темпове на развитие това е напълно възможно. Според TeVido до две години ще започнат клинични тестове, а до пет - принтираните от тях тъкани ще бъдат използвани при хирургически намеси.

* Текстът е от електронния архив на "Обекти" - публикуван на 8 септември, 2014 г. Автор: Владимир Тодоров