За щастие, 3D принтерите не са единствените, които ни помагат в битката с рака.

Суперкомпютърът Watson на IBM например улеснява лекарите при избора на най-подходящо лечение за глиобластомата - едно от най-опасните разновидности на тумора, което към днешен ден почти не подлежи на лечение. „Това, което хората ще свършат за години, Watson прави за секунди. Освен това предоставя едно значително по-персонализирано лечение“, казва Джон Е. Кели от IBM Research. На практика суперкомпютърът търси „иглата в купа сено“. Той се рови в огромна база данни, съпоставя информацията за човешкия геном с информацията за заболяването, неговото протичане и методите за лекуване и съответно избира най-оптималния вариант за терапия.

Watson дори разбира човешкия език. Вместо да бъде програмиран така, че да разпознава определени шаблони, той „научава“ връзките между различните видове данни. От IBM се надяват, че суперкомпютърът ще продължи да трупа знания, докато обработва информацията за пациентите.

През февруари тази година пък лекари в онкологичния център „Алвин Сайтман“ използваха за първи път

флуоресцентни очила при откриването на злокачествен тумор

на 67-годишна пациентка, страдаща от рак на гърдата. Тя е била инжектирана с биолуминисцентен маркер, който се прикачва към канцерогенните клетки и ги кара да светят, когато бъдат погледнати с гореспоменатото изобретение. По този начин те могат да бъдат отстранени с много по-голяма прецизност.

"Намираме се в началните етапи на тази технология, предстоят още тестове, но сме окуражени от потенциалните ползи за пациентите", коментира гръдният хирург д-р Джули Маргенталер.

В момента стандартните операции от този тип са доста тромави. След като отстранят туморите от тъканта, хирурзите взимат малка проба от съседната тъкан. Впоследствие я изпращат в патологията, където се разглежда под микроскоп. Ако бъдат открити още ракови клетки, пациентът е принуден да премине през втора операция, при която се отстраняват още тъкани, които също се проверяват за присъствие на ракови клетки. Всичко това продължава до пълното изчистване. Според д-р Маргенталер между 20 и 25% от пациентките с рак на гърдата преминават през втора операция след отстраняването на бучката, защото настоящата технология не може да покаже мащаба на заболяването при първата операция.

Именно тук на помощ идват въпросните очила. Те могат да намалят необходимостта от тези допълнителни процедури и породения от тях стрес за пациентите. Нещо повече – освен при рак на гърдата, те биха могли да бъдат от полза и при премахване на меланом (рак на кожата).

Напоследък дори Космосът и участва в битката с рака

През февруари 2014 г. бе публикувано изследване в списание FASEB, според което растежът на рака на щитовидната жлеза се забавя в условията на слаба гравитация. Това, разбира се, не означава, че трябва да започнем да изграждаме на клиники в откритото пространство - нужно е да помислим за пресъздаването на подобни условия тук на земята.

Един месец по-късно пък НАСА заяви, че на борда на Международната космическа станция се провеждат поредица от научни експерименти, които имат за цел да проучат нови типове ракова терапия. Поради спецификата си те работят най-добре при микрогравитация и включват производството на биоразградими микробалони, съдържащи комбинация от антитуморни лекарства. С помощта на специализирани игли лекарите вкарват тези микрокапсули в тялото на пациента. По този начин те се надяват, че ще поставят началото на нови методи за лечение, които не вредят на здравите клетки, създават по-малко дискомфорт за самите пациенти и имат значително по-малко странични ефекти.

Техниката на производство на микробалоните е толкова специфична, че това не може да се случи на земята, тъй като различните плътности на течностите биха довели до образуването на нежелани слоеве. В Космоса обаче слепването и утайката е невъзможно заради ниската гравитация. Именно повърхностното напрежение оформя течностите в своеобразни сфери.

В дългосрочен план учените се надяват да успеят да пренесат тази технология и на Земята и да започнат нейното прилагане. "Космосът беше наш учител, нашата класна стая относно това как можем да направим тези неща на Земята", казва Денис Морисън, който е вицепрезидент в NuVue Therapeutics.

Важно е да отбележим, че основите на тази технология са положени още преди 12 години по време на най-ранните експерименти на борда на Международната космическа станция. Световните икономически проблеми и трудностите при финансирането обаче довежда до забавяне на проекта. За щастие днес комерсиализацията на новата технология вече е започнала. Ще бъдат нужни няколко години, преди Американската администрация за храни и лекарства да я одобри напълно, но първите проучвания с хора би трябвало да започнат още през 2015 г.

По всичко личи, че един ден ракът ще изгуби войната с високите технологии

Да, вероятно ни делят години от този заветен момент. Дори днес обаче всички тези нови разработки вдъхват капчица надежда на хиляди онкоболни по целия свят. Надежда, че пътят им няма да свърши преждевременно, че ще имат предостатъчно време да създадат свое семейство и да остареят заедно с него. Една надежда за живот. Нещо, от което се нуждаят повече отвсякога.

Владимир Тодоров