Светът е в хватката на една от най-сериозните здравни кризи в историята си. Най-тревожното е, че този път нейният характер няма шоковата стойност на епидемиите от ХИВ, ебола и свинския грип и затова широката общественост и медиите – претръпнали и обезчувствени от неспирния поток „скандални” и „стряскащи” новини – не ѝ обръщат необходимото внимание. А би трябвало. Защото уж скучно звучащата „глобална резистентност към антибиотиците” всъщност е проблем, който вече сее повече смърт и щети от изброените по-горе бичове. При това не само в изолирани държави от „третия свят”, а навсякъде – възможно е даже и в собствения ви дом.
Глобалната заплаха
На 20 септември Общото събрание на ООН бе свикано едва за четвърти път в историята си по въпрос, свързан с човешкото здраве. Предишните три пъти световните лидери се стекоха от всички краища на света, за да обсъдят глобалните кризи, предизвикани от ХИВ/СПИН, незаразните болести като рака и инфаркта, които отнемат две трети от животите в развиващите се страни и – най-скорошният случай – епидемията от ебола. Този път експертите събраха глави, за да привлекат внимание към антибиотичната резистентност, която през последните 50 години придоби мащабите на глобална пандемия.
„Ако не успеем да се справим с този проблем бързо и цялостно, антимикробната резистентност ще направи предоставянето на висококачествено и универсално здравеопазване по-трудно, ако не и невъзможно”, заяви генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. Според данните на организацията, всяка година над 700 000 души умират от инфекции, които не се поддават на медикаментозно лечение поради развита резистентност. Световната здравна организация (СЗО) прогнозира, че до 2050 г. броят на смъртните случаи ще достигне 10 милиона годишно.
За какво говорим?
Простичко казано, бактериалната резистентност е трайният ефект от прекомерното използване на антибиотици в лечението на различни болести, както и неправилната им употреба – дали поради лекарска немарливост или поради решение на пациента да вземе нещата в свои ръце. Провалените възможности да се унищожат болестотворните микроорганизми кара вредоносните бактерии да развиват устойчивост срещу медикаментите. Те се „запознават” с лекарството, което често не се приема в достатъчни дози или достатъчно дълго време, за да ги убие, научават „номерата” му и предават това стратегическо знание на потомството си. Получават се супербактерии с нови защитни механизми, които вече не се поддават на унищожение с познатите ни лекарства. Това налага прилагането на още по-силни и потенциално вредни антибиотици, които на свой ред правят супербактериите още по-добри в защитата. Така се създава омагьосан кръг, в който човечеството става все по-болно, а средствата му за защита и лечение – все по-малко.
