Още създателят на първия антибиотик – пеницилина - Александър Флеминг, е предупредил за тази опасност. Когато приема Нобеловата си награда през 1945 г., той заявява: „Съществува опасността, че неосведоменият човек лесно може да приеме недостатъчна доза и така, като изложи микробите си на несмъртоносни количества от лекарството, да ги направи резистентни.”
Няма да можем да лекуваме обикновени болести
Напредъкът на науката обаче разбули истинските мащаби на тази криза. Генералният директор на СЗО Маргарет Чан алармира, че над половината от изписваните в световен мащаб антибиотици са от неправилния спектър. Тя прогнозира, че много скоро резистентността към тях ще отнема повече животи, отколкото ракът. Други разпространени болести пък може да станат нелечими. „Според сегашните тенденции, една обикновена болест като гонореята може да спре да се поддава на лечение – заяви Чан. – Лекарите ще бъдат принудени да казват на пациентите си „Съжалявам – нищо не мога да направя за вас!” Същото се отнася и за инфекции, причинени от грам-отрицателни бактерии, като пневмонията, менингита и инфектирането в болнични условия.
За да се справи с този кошмар, светът трябва да започне да произвежда повече иновации, призова тя. През последните 50 години само два нови класа антибиотици са достигнали до пазара. „Повишаването на бактериалната резистентност изпреварва капацитета на света да открива нови антибиотици”, предупреди директорът на СЗО.
Колко е важно да се лекуваш правилно
А може би пътят към избавлението е да се насочим към медикаменти, различни от антибиотиците? Тревожното е, че в момента такива алтернативи са твърде малко. Един от пътищата за справяне с кризата е, разбира се, по-рядкото и по-правилно използване на вече съществуващите антибиотици. Този ход е особено належащ в българските условия. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев заяви на кръгла маса в началото на юни, че в България евтини антибиотици се изписват безразборно – често по телефона или дори чрез самолечение – и това рязко повишава резистентността към тях. Той препоръча индивидуализирана терапия, преди назначаването на която задължително да се прави антибиограма - лабораторно изследване за чувствителността на изолираната бактерия към различни антибиотици. Лошите практики и униформеното лечение без съобразяване с индивидуалните нужди на пациента са особено опасни в дългосрочен мащаб, защото могат да направят и правилните терапии неефективни, признаха българските медици.
Иновацията, която дава надежда
Какво да правим обаче със супербактериите, които вече са си изградили защити срещу съществуващите лекарства? Докато регулаторите умуват, младите учени вече предлагат блестящи решения. Първият пробив дойде от студентка – 25-годишната докторантка Шу Лам от Университета на Мелбърн, Австралия. Проучването ѝ предизвика шокови вълни в научната общност и бе публикувано на 12. септември в авторитетното издание Nature Microbiology. Лам разработи микрооръжия срещу резистентни супербактерии и ги нарече SNAPP – съкращение от структурално наноинженерни антимикробни пептидни полимери. SNAPP са нанокуршуми във формата на звезди с 16 или 32 лъча, които безпогрешно откриват, атакуват и унищожават еволюиралите бактерии, като ги принуждават да се саморазрушат. Тези „нинджа звезди” са достатъчно големи, за да не могат да проникнат в здравите клетки и да им навредят. При повечето разпространени терапии здравите тъкани страдат от традиционните медикаменти, които създават „токсични ями” в организма, за да тровят бактериите. С новата стратегия загиват само и единствено вредителите, при това без опасност да развият нови защити срещу лекарството. „Открихме, че полимерите се насочват право към бактериите и ги убиват по много начини – заяви Лам пред британския в. „Телеграф”. – Един от методите е като физически разкъсват или взривяват клетъчните им мембрани. Това създава огромен стрес за бактерията и я кара да се самоубие.”
