Най-страшната заплаха за човешкото здраве – и как да се преборим с нея
SNAPP вече са тествани върху шест различни щама супербактерии както в лабораторни условия, така и върху живи мишки. Ефективността им в рамките на експериментите е била стопроцентова – всички вредни микроорганизми били унищожени, а новите поколения не развивали резистентност към полимерите. И въпреки че проучването е още в началните си стадии, Лам и много други учени смятат, че това откритие е началото на нова ера в медицината. Проф. Грек Киао – научният ръководител на Лам – заяви, че откритието ѝ е един от най-сериозните научни пробиви, на които е ставал свидетел в дългогодишната си практика.
Амбициозната лекарска щерка е решена да доведе начинанието си докрай – пред медиите тя разказа, че вече е забравила за почивните дни и излежаването в леглото. „Имаше един период, когато трябваше да идвам в лабораторията всеки ден в 4 сутринта, за да наглеждам мишките и клетките”, сподели тя. Саможертвата обаче си струва. „Проучването е много важно, защото всички се страхуват от супербактериите. Изведнъж много хора започнаха да ми споделят, че самите те или техни близки са били инфектирани и са лежали в интензивното заради такива резистентни супербактерии и че хора реално умират от това.” Надеждата ѝ е, че фармацевтичните компании ще осъзнаят огромната нужда от метода ѝ и ще инвестират в него.
Докато това стане обаче, всички ние трябва да поемем отговорността да се информираме за правилната употреба на антибиотиците и да настояваме пред лекарите си да ги предписват отговорно. Това не означава да се откажем напълно от тях – напротив, данни на СЗО показват, че след въвеждането им средната продължителност на живота се е увеличила с невероятните 20 години в световен мащаб.
Често пъти забравяме обаче, че най-голямата надежда за положителен прогрес не е в непрестанното откриване на нови методи, а в правилното прилагане на вече съществуващите. Добрата новина е, че още имаме време да реагираме – за разлика от други глобални кризи, този път сигналът е подаден навреме. „Изпълнен съм с надежда, защото, за разлика от епидемиите от ХИВ и ебола, този път ООН се обръща към тази здравна криза още преди тя да е излязла от контрол”, каза професорът по епидемиология от Единбургския университет Марк Улхаус. Така човечеството получава възможно най-силния стимул да се обедини пред една глобална заплаха – опасността, че скоро може да нямаме оръжия, с които да се преборим за собственото си здраве. Успехът на тази тиха война този път зависи от всички нас.
Елена Панова