Мисля, че това е много вредно. Ако искаме да приготвим за живота хора, които да работят на конвеир, то тогава това безусловно е подходяща система. Но тогава трябва да кажем, че слагаме точка на развитието на нашата цивилизация. Ще „пазим Венеция“ да не потъне колкото можем, а нови шедьоври не ни трябват, стигат ни вече толкова – къде ще ги дяваме. Но ако ние искаме да възпитаваме творци, то тази система е по-лоша от всичко, което можем да измислим.

Учете момчетата и момичетата по различни начини.

С момчетата трябва да се говори кратко и конкретно. За максимален ефект те трябва да участват в активни дейности, те просто не могат да стоят неподвижно и спокойно. Те имат толкова много енергия, че е най-добре да се опитаме да я насочим по мирен начин, да й дадем изход, точно по време на занятия. Не ги дръжте в малко затворено пространство, дайте им възможност да се движат. Освен това, на момчетата трябва да поставяте повече реални задачи, да провеждате състезания, а от скучните писмени задания се получават по-невзрачни резултати и не дават никакъв тласък в развитието. И още – тях трябва да ги хвалите за всяка дреболия. И ето още един интересен факт: оказа се, че момчетата трябва да бъдат възпитавани в по-прохладни помещения от момичетата, защото в противен случай те просто ще заспят по време на занятия.

Момичетата обичат да работят в група, имат нужда от контакт. Гледат се в очите и обичат да помагат на учителя. Ето нещо много важно: момичетата не трябва да бъдат защитавани от неуспехи и окаляне, те трябва да изпитат "контролиран риск". Ако има възможност момичето да падне, нека падне и да се научи да се справя с това.

Момичетата не обичат особено шумни разговори, но изискват непременно емоционално приобщаване, и също така обичат шареничкото, така че класната стая за момичетата трябва да е ярка.

Внимателният индивидуален подход може от двойкаджията да направи отличник. Не всички двойкаджии са истински двойкаджии, някои от тях биха могли да са Леонардо да Винчи, загинал завинаги благодарение на гениалните усилия на учителите.

Правете почивки (междучасия)

Обикновено се смята, че ако едно дете в час е забравило нещо или е разсеяно, то това е лошо, ако е заспало – това е кошмар, но това не е вярно. Всички тези прекъсвания са просто за обработка на информацията, за запомняне на материала, т.е. в помощ на обучението. Те дават възможност на мозъка да се уталожи, да усвои получената информация. Ако имаме нещо спешно за научаване за другия ден, най-доброто, което можем да направим е, да го прочетем веднага и да легнем да спим. Основната работа мозъкът ще свърши докато спим.

За да може информацията да попадне в дългосрочната памет е нужно време и определени химически процеси, които се случват по време на сън.

Грешка е да сте напрегнати постоянно от това, че нещо не сте успели, че нещо не се е получило; че нищо не се получава. Това е най-лошото, което може да си причините. Не трябва да се страхувате от грешки. За да се учите по-лесно, трябва да разберете, че обучението протича постоянно, не само зад чина или бюрото. Ако човек просто седи зад бюрото и се преструва, че учи, нищо няма да се получи.

Източник: My-spirala.net