- Можете ли да опишете един бъдещ свят, в който, да речем, „140 са новите 40”?

- Не, не бих могъл да го опиша, защото става дума за далечното бъдеще, в което ще бъдат факт и огромен брой други големи промени в технологиите, както и последиците от тях. Всичко, което можем да кажем със сигурност, е, че ще има много по-малко страдание, защото никой няма да живее с болестите на старостта.

- Смятате ли, че човечеството може да се адаптира и успешно да разреши всички потенциални рискове при прехода към общество на „вечната младост”?

- Да, така смятам. Важното в случая обаче е, че дори ако не се окажа прав, ние имаме моралното задължение да разработим терапиите срещу старостта колкото е възможно по-скоро. Защото може да се окаже, че съм прав. Единственият случай, в който би било морално оправдано да се откажем от разработването на тези терапии, е ако знаехме, при това с абсолютна сигурност, че тяхното създаване ще причини повече проблеми, отколкото ще реши. А никой не би могъл да твърди това с чисто сърце.

- Мислите ли, че човечеството може да се справи с натиска върху планетарните ресурси, който ще бъде създаден от милиони (и дори милиарди) вечно млади хора?

- Преди всичко здравите хора консумират по-малко ресурси от болните. Второ, ние просто не знаем колко деца биха искали да имат хората в бъдещето. Трето, не можем да предвидим и развитието на други технологии, които могат да намалят „екологичния отпечатък” на човечеството и да позволят безопасно увеличаване на световното население. Такава потенциална технология е ядреният синтез. Поради тези причини знаем, че имаме добър шанс да се справим с тези предизвикателства дори ако не можем да сме напълно сигурни, че ще успеем. Затова, както вече споменах, ние имаме моралното задължение да разработим терапиите срещу старостта, при това незабавно.

- Как вие лично бихте използвали допълнителното си време, ако можехте да удължите безкрайно живота си?

- Нямам абсолютно никаква идея. Би било глупаво да се изказвам по този въпрос, защото всеки може да промени решенията си по всяко време. Всичко зависи от това какъв ще е светът в бъдещето. Например може би бих искал да се върна към изследванията в областта на изкуствения интелект, с които се занимавах, преди да стана биолог. Възможно е обаче по това време изкуственият интелект да е вече разработен и в този случай аз очевидно ще трябва да се заема с нещо друго. Знам много неща, които бих правил за развлечение, например да гледам филми, които не съм имал време да гледам, или да прочета книги, които не съм имал време да прочета. Това обаче не е кой знае какъв план.

- Често казвате, че обществеността трябва да бъде образована по въпроса с борбата срещу старостта. Ако имате възможност да кажете само едно изречение, с което да предадете посланието си, как ще звучи то?

- Ако не искате да се разболеете с напредването на възрастта и ако не искате и другите хора да се разболяват, сега е моментът да нарушите своя мир с остаряването и вместо това да подкрепите кръстоносния поход срещу него, воден с нови медицински средства – средства, които знаем как да разработим. Без тази подкрепа от ваша страна създаването на терапиите срещу старостта ще се забави и това ще причини ненужни страдания и смърт на безброй хора.

Начо Стригулев