4. Децата му били „разбойници“
Така ги нарича той в писмо от 1922 г. до двамата си синове, Ханс Алберт и Едуард, като ги моли да му пишат в Испания, когато се връща от пътуване до Япония.
Айнщайн очевидно обичал много синовете си, редовно им пишел от пътешествията си и се е интересувал как се справят в училище. Животът на Едуард за жалост придобива трагичен обрат, когато на 20-годишна възраст му поставят диагноза шизофрения.
Ученият също така поверява на по-големия си син, Ханс Алберт, грижата за неговите финансови дела, като му пише през същата 1922 г. да отправи запитване към банка в Цюрих за неочаквана сума на негове име.
Деца, пари – някои грижи никога не се променят.
5. Пътешествието
Айнщайн пропуска церемонията по връчването на Нобеловите награди, за да предприеме пътуване до Далечния Изток. „Реших повече да не пътувам толкова по света, но ще мога да направя и това, нали?“ - пише той на синовете си през 1922 г.
За разлика от повечето от нас за Айнщайн пътуването не е толкова бягство от ежедневието. В други бележки в архивите той признава, че убийството на външния министър Валтер Ратенау от десни екстремисти е една от причините да иска да напусне Германия за известно време.
