Откриваме все повече планети в Космоса, които обикалят около звезди като нашето Слънце. И все очакваме на някоя от тях да има живот, а защо не и цивилизация. Но дали знаем какво изобщо е разум? Как можем да търсим извънземен такъв, когато не сме разгадали природата на нашия собствен? 

Нека погледнем към възникването на разум и на технологична цивилизация като следствие от принципа на ентропията (ентропия – мярка за безпорядъка в една система) в еволюцията. Тогава логично се оказва, че може би Homo sapiens е вид, вървящ по една настина много тънка ивица между съзиданието и хаоса на пълната разруха.
    
Защо? Какво имам предвид? 
През последните години търсенето на планети около други звезди извън Слънчевата система доведе до откриването на над 778 потвърдени обекта. Основна цел е да се намерят планети с маса, близка до земната, които да попадат в зоната на обитаемост за съответната звезда. Иначе казано, да са на такова разстояние от звездата си, че да имат температура, подходяща да поддържа вода в течно състояние на повърхността. Това е основното условие за съществуване на живот от земен тип.
    
Макар нашите логични очаквания да са за наличие и на друг разумен живот в Космоса, такъв засега или няма, или може би просто не контактува с нас. Ако все пак има други технологични цивилизации, причината за подобно “мълчание” може да е например това, че те са на много по-ниско или съответно на много по-високо еволюционно ниво от нас. Възможно е също така евентуалните космически цивилизации да имат кратко време на живот и да се самоунищожават бързо, правопропорционално на развитието на технологията – нещо, от което ние определено не сме много далече. 

Поне засега обаче ние познаваме един-единствен разумен вид, който е възникнал и е създал технологична цивилизация – самите нас. 

И така – откъде идваме и накъде отиваме?

По всички закони на Дарвин човешкият вид не би трябвало да е оцелял, тъй като не е нито достатъчно силен физически, нито достатъчно конкурентен на пръв поглед. Разумът и вродената в него иновативност са онова, което ни е направило доминантен вид и ни е позволило на практика да променяме света. Основният въпрос тогава е дали  разумът е случайност – един вид грешка в еволюцията, или може да е естествено еволюционно стъпало. Т.нар. ентропийна хипотеза разглежда именно втората възможност.