Вече е научно доказано, че сезоните влияят на работата на човешките гени. Това обяснява защо някои заболявания се проявяват по-често през зимата, разказва Би Би Си. Учени са открили, че гените, свързани с имунитета, са по-активни през студените месеци. В това е парадоксът – тези гени помагат срещу грипа и простудата, но заедно с това усложняват автоимунните заболявания като артрита.
Специалистите са анализирали кръвни проби и тъкани на над 16 000 души от различни страни. ¼ от 22 000 проверени гени показали явни признаци на промяна в работата си през различните сезони. Вниманието на учените било привлечено от гените, свързани с имунитета и възпаленията.
Оказало се, че гените, отговарящи за имунитета, са по-активни от декември до февруари у хората, живеещи в северното полукълбо, и от юни до август за народите в южното полукълбо. При хората, живеещи близо до Екватора, където температурите са почти целогодишно високи, открили друга особеност. Имунитетът и възпаленията се свързвали с дъждовния сезон, когато е разцветът на маларията. В Исландия, където пък температурите са ниски през всички сезони, се наблюдавали по-малко характерни сезонни промени в работата на гените.
Възпаленията имат ключова роля при заболявания като ревматоидния артрит, диабета тип 1 и болестите на сърцето. Във Великобритания пикът на тези заболявания е през зимните месеци. Там новите случаи на диабет тип1 се диагностицират най-често през януари, февруари и март. Според изследователите това се дължи на сезонната активност на гените, но те още не знаят каква е причината за тези сезонни колебания.
Сред причините може да са стресът, промените в храненето и в резултат промените в микрофлората в червата.
Сезонните промени на гените всъщност са еволюционно предимство. Затова не е странно, че такива промени са регистрирани и в гените, отговарящи за метаболизма. Те са помагали за съхраняването на енергията в периодите с недостиг на храна.
