В този случай учените изследват при мишките модел на автоимунното заболяване лупус, което се смята за класически модел на подобен тип заболявания.

Когато организмът неправилно идентифицира собствен протеин като заплаха, процесът на селекция на В-клетките произвежда т. нар. автоантитела, които се оказват много ефективни в разрушаването на собствените ни тела.

„С течение на времето В-клетките, които първоначално произвеждат „успешни“ автоантитела, започват да набират други В-клетки, за да произведат допълнителни увреждащи автоантитела –  точно както се разпръсват вълните, когато пуснем камъче във водата“, обясняват учените.

Целта е в крайна сметка да се блокират центровете, където този процес се заражда, за да се прекрати порочния кръг, който създават автоимунните заболявания. Това би блокирало „краткосрочната памет“ на систамата, но подобен тип лечение още е далеч в бъдещето. За момента откритието е обещаваща стъпка към разбирането на този биологичен „влак беглец“, който е толкова трудно да се спре.