За да подобрите своите умения за слушане, действайте като трамплин, а не гъба. Това е един от основните заключения в ново изследване, дело на Harvard Business Review и цитирано от Mental Floss.
Има много съвети за това как да станем по-добри слушатели, но от HBR прилагат един по-методичен подход за определянето на добри умения за слушане. За да направят това, те анализират данни, описващи навиците на 3492 участника в програма, предназначена за обучение на мениджъри. След сортиране на данните, HBR идентифицират 5-те процента най-добрите слушатели и започват да изучават навиците им, сравнявайки ги с участниците, които са класирани по-назад.
Изследователите определят четири основни насоки за подобряване слушателските умения. Първо, добрите слушатели не мълчат, докато слушат. Вместо това, те задават въпроси, искат допълнителна информация или разяснения. Второ, те повдигат самочувствието на говорещия, като го карат да се чувства разбран, докато говори. Трето, те оказват съдействие, а не са настроени войнствено, търсят допирни точки в дебата. Не на последно място, те правят предложения, търсят обратна връзка по един тактичен и любезен начин, а не се натрапват.
Докато конвенционалната мъдрост гласи, че доброто слушане изисква да действаме като гъба-да попиваме всичко, което другият човек казва, от HBR с изненада установяват, че добрите слушателите са по-скоро като трамплина: Те позволяват на говорещия да “си разменя” идеи с публиката, осигуряват обратна връзка и нови предложения. Заключението на изследването е, че слушането не трябва да бъде пасивен акт. Вместо това, добрият слушател слуша без да прекъсва, но също идентифицира подходящото време за задаване на въпроси или обратна връзка.
