Първо срещнах Ели. Тя завърши икономика в Дания и се върна – преди да замине за Барселона, за да следва магистратура по финанси. Последно беше на гости при брат си, който учи в Лондон, но е заминал по Еразъм в Нова Зеландия. Учудих се като ми каза, че вече живее и работи в София.
„Засега тук ме устройва, после не знам.”
Не знам, казано с такъв оптимизъм, не бях чувала. А звучи егоистично, разглезено, апатично. „Младите нямат нравствени ориентири, живеят ден за ден, интересуват се само от себе си.” Така ли?
Протестирахме за Витоша – тогава прочетох един от най-позитивните текстове, писани скоро: манифеста на протеста, „Добро утро! Ние сме децата на прехода”. Остър, но не злобен, той завършваше с усмивка.
Дойде и лятото – палатки, пясък, залези, песни, пътуване, случайни срещи с хора, които си виждал преди години на хиляди километри... Не искам да слушам, че сме нещастни, защото нямаме в какво да вярваме. Това, което ни свързва, не е вярата. Не обичаме идеологии, които ни затварят в рамки.
Не гледаме телевизия – гледаме собствения си живот.
Не вярваме на речи, писани по рецепти на рекламни агенции, нито на камерите, които снимат само където трябва и каквото трябва. Те имат нужда от нашето доверие, ние нямаме нужда от тях. Никой друг не може да поеме отговорност за моя живот и да се погрижи вместо мен за трудните неща. Затова политическите пристрастия не ми влизат в дневния ред. Не избирам между „ляво” и „дясно”. Ако искаме промяна, организираме се в интернет и излизаме на улицата.
Олимпийските игри ги гледахме. Но повече ги следяха майките и бащите ни – бяха по-запалени. Сигурно е виновна нашата Апатия. Или просто нямаме нужда да се гордеем с колективни постижения. Искаме да се гордеем със своите собствени. Дяволски искаме да постигнем нещо и все повече можем. Въпреки безработицата.
„Едно време младите имаха работа.”
Завършваш университета и те назначават по разпределение в Сеново, Русенско. Работиш по специалността и получаваш заплатка. Щеше да е по-лесно. Но предпочитам хоризонта на избор, предизвикателството, куража да рискуваш и да следваш мечтите си.
