Може и да не сте чували това име. Лепеница. Едно омайващо подземно богатство в Родопите. Спелеолозите отдавна познават тази пещера, но за туристи тя отвори врати съвсем неотдавна. И открехва част от тайните си.
Влезе ли човек в нея, на най-горния етаж ще види много малки езера. На средния етаж е струпано огромно богатство от пещерни образувания. Той е сух, с две езера, а в дъждовно време се пълнят още две. Има много сталактити и сталагмити, както и други изумително красиви форми. Тук са намерени и пещерни бисери – съкровище, за което ще разкажа по-нататък. Река Лепеница тече по най-долния етаж.
Преди много години спелеолози изследват пещери в Западните Родопи. Една от тях е Лепеница. Проучват я подробно и стигат до края, където виждат малък отвор. Проникват през него и остават омаяни от невижданата красота. Пред очите им се разкриват няколко зали. В първата
подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки.
При осветяването пречупват светлината в най-различни цветове. Откриват зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм и други.
Спелеолозите намират седем бисера - едни от най-редките природни образувания. Това са калцитни наслагвания с различна форма и големина, които се появяват на принцип, сходен с този на перлите в мидите. Зараждането на бисера започва от малка механична частица (песъчинка), върху която капе варовикова вода и така около нея започва да се отлага калциев карбонат. Размерите й се увеличават и може да достигнат над 3 см. Ако бисерът е голям, при разрязването му се наблюдава т.нар. ядро, покрито с множество вписани една в друга калцитни ивици. Ако се извадят от водата и изсушат, пещерните перли ще се разсипят на прах.
Тези 7 бисера от Лепеница днес са в Природонаучния музей в София. Възможно е да има и още, които са заровени обратно в пещерата.
След като разглеждат всичко, спелеолозите зазиждат отвора,
за да не се похаби неоценимото богатство.
Лепеница е дълга 1525 м, от тях проучени и картирани са 1356 м. На около 500 м навътре е девствена. Дотам обаче много от скалните образувания са изпочупени, стените са опушени. Поради трудната проходимост по-нататък - с тесния отвор и езерата, Лепеница се е самозащитила от човешки набези.
Входът на пещерата е висок само един метър, профилът е силно наклонен. Всъщност естественият вход е във вода, затова членове на пещерното дружество в Ракитово проправят втори. Нека да уточня – Лепеница е разположена в Западните Родопи, на 1000-1300 м надморска височина, в подножието на връх Сюткя. На около 10 км югоизточно от гр. Ракитово е и на 7-8 км от Велинград по пътя за гр. Сърница. Ако имате GPS в колата, ето координатите: N 41°57’15,98”, E 24° 00’37,37”.
Когато преди няколко години с приятел от Гърция посетихме
пещерата, той каза: „Това трябва да се види от всички хора!”. И ето че този момент дойде. За първи път от десетилетия тя се превръща в туристическа атракция. През септември 2010 г. пещерата посреща тържествено първите туристи. Достъпен за тях обаче е само вторият етаж, и то само с водач пещерняк.
За съществуването на Лепеница пръв съобщава просветителят Стефан Захариев от Пазарджик през 1870 г. в „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. Първите известни проучвания са правени от жители на Ракитово в началото на 20. век. През 1921 г. гимназисти от селото, по-късно основатели на Ракитовското пещерно дружество, отново изучават пещерата. В периода 1925-1927 г. Пенчо Дренски и Иван Буреш провеждат първите биоспелеологични изследвания и описват
20 вида пещерни животни,
сред тях осем вида прилепи. Първата карта на около 400 м от пещерата е съставена от минния инженер Павел Петров през 1931 г., когато ракитовчани начело с учителя Димитър Иванов прокопават по-високо разположения сух вход.
