Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.
Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.
Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?
Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?
