Науката е благородна дейност, чиято задача е да подобрява живота на хората и да разширява знанията ни за света около нас. Освен ако не говорим за един от тези луди учени, които са се посветили на малко по-различни занимания.

Владимир Демиков

През 1954 г. съветският учен Владимир Демиков представя на света своя шедьовър - куче с две глави. Към тялото на възрастна немска овчарка е пришита главата на малко кученце. Въпреки че реално не може да се храни, втората глава се опитва да пие мляко от паничка, независимо че течността буквално изпада отдолу поради липсата на правилна хранителна система. Разбира се, двете животни умрели скоро след това в резултат на тази несъвместимост, но това не спряло Семиков да създаде още 19 подобни чудовища през следващите 15 години.

Стъбинс Фирт

През XIX век един млад мъж, който се обучавал за доктор във Филаделфия, създал предположението, че жълтата треска всъщност не е заразна болест. За да докаже правотата си, Стъбинс Фирт направил редица тестове със себе си. Първо изсипал сместа, повърната от заразен от болестта човек, върху открити рани, а след това направо я изпил за шок на всички присъстващи. Интересното е, че Фирт всъщност не се разболял, но не защото жълтата треска не е заразна, а защото инфекцията се предава при директно влизане в кръвта като при ухапване от комар.

Йозеф Менгеле

В Аущвиц Менгеле бързо си спечелил славата на "Ангелът на смъртта" заради експериментите, които провеждал с нещастните затворници в лагера. Той бил особено заинтригуван от близнаците - така например веднъж зашил две малки деца, за да създаде еднояйчни близнаци. След смъртта на децата, телата им били разчленени и подложени на внимателен анализ. Тежки хирургически операции се правели без упойка и веднъж Менгеле дори извадил по този начин сърце.

Йохан Конрад Дипел

Йохан Конрад Дипел бил роден в замъка Франкенщайн край Дармщад през 1673 г. Според мнозина той бил вдъхновението на Мери Шели за нейния роман "Франкенщайн" и макар че това твърдение все още се оспорва, няма съмнение, че Дипел принадлежи към категорията на лудите учени. След като учил богословие и алхимия, той започнал да създава животинско масло от кости, кръв и други животински органи. известно като Маслото на Дипел, то се считало за еквивалент на елексира на живота на алхимиците. Дипел варял различни анатомични части и ги слагал в буркани, а веднъж дори се опитал да прехвърли душата на един труп в друг - процес, за който използвал фуния, маркуч и много лубрикант.

Джовани Алдини

Джовани бил племенник на известния Луиджи Галвани, който остава известен с приноса си към електричеството. Докато чичо му експериментирал с токови вълни върху жаби, младият Джовани приел нещата още по-навътре и започнал да прави това с човешки трупове. Един от тях принадлежал на някой си Джордж Фостър, обесен за убийство. Пред смаяните погледи на публиката, Алдини поставил проводник в ректума на трупа и още няколко на други места по тялото и лицето. При пускането на тока целият труп се разтресъл невъобразимо, лицето се сгърчило в ужасяващи гримаси, а едното око изпаднало. Присъстващите се уплашили, че Фостър може да се съживи, а един от публиката с по-слабо сърце дори получил инфаркт и скоро след това починал.

Николай Минович

Екзекуцията чрез обесване се е практикувала от хиляди години. Някои хора били силно впечатлени от подобен акт, защото има много променливи, които влияят на случващото се на човешкото тяло по време на този процес.  Николай Миновичи е румънски учен, който е наблюдавал и анализирал около 200 обесвания, но въпреки това е имал чувството, че все още му липсват ключови данни. Всеки случай, който е анализирал, е завършвал със смърт на наблюдавания обект, което означава, че е нямало начин да получи информация от първо лице. Стигнал до извода, че за да получи ценна информация, той е трябвало да се обеси.

В продължение на 2 седмици Миновичи и колеги са се бесили многократно, за да разберат какво е усещането. А какви са изненадващите резултати? Ами боляло… И то доста. Нито един от изследователите не могъл да понесе болката за повече от няколко секунди.

Джовани Батиста

През 1878 година Джовани Батиста Граси е извършил аутопсия, когато забелязал, че дебелото черво е пълно с яйца на тения (плоски червеи). По това време не е било напълно ясно как става самото инфектиране с тения, та лекарят решил да експериментира със себе си. След като се изследвал и бил сигурен, че не е инфектиран, той изял 100 от яйцата (които се намирали във фекалната маса на мъртвец), за да види дали инфекцията се причинява чрез поглъщане.

Месец по-късно Граси започнал да проявява симптоми на инфекция с тения, което било доказателство за хипотезата му. След като се изчистил от червеите, други негови колеги паразитолози последвали примера му. Все повече лекари се надпреварвали, кой ще погълне повече яйца и кой ще си отгледа повече зрели червейчета в себе си… Това продължило доста години, докато всички разбрали, че това бил един ужасен план. Последен подобен случай е от 1984 година, когато учен погълнал яйце, взето от мозък на убит елен…