През последните години се смята, че дете, което е завършило подготвителната група в детската градина, а не може да чете и смята поне до 10, е изостанало в развитието си.
Ако на прага на училището то не знае да изписва буквите и цифрите, да рецитира поне няколко стихотворения, да пее песни и да задава въпроси на английски език – се смята за по-малко умно в сравнение с другите деца.
Детската градина е мястото, където малкото трябва да бъде подготвено емоционално и психологически за новата си роля на бъдещ ученик – така мислят много детски психолози. Там детето трябва да придобие интерес към ученето, към училището, към учителите като авторитети.
В Държавните образователни изисквания за предучилищното образование не е заложено детето да се научи да пише и чете. То може да изписва елементи от букви, да се учи да се ориентира в тетрадката с широки и тесни редове, да се концентрира и внимава, да изследва средата, която го заобикаля, да рисува.
Снимка: Guliver / iStock
Всички тези изисквания обаче понякога не са достатъчни за родителите. Любознателността и любопитството на децата са вътрешните им мотиви, чрез които се стремят да опознават и изучават света. Когато ученето на същите тези буквички и цифри е продиктувано от тези мотиви – ученето е забавление и е много по-лесно. Настояването на родителя и желанието му детето да е по-добро от останалите, всъщност затормозява ученето при малките деца.
Дали детето, научено да чете и пише (макар и с печатни букви), е усвоило стабилни умения за учене и дали няма да изгуби своя интерес? Повтарянето на материала понякога прави ученика по-разсеян и незаинтересован.
Това той вече знае от детската градина и проявява интелектуална пасивност. Често тези деца нямат стабилно изградени навици за мислене и разсъждение върху задача, ако тя не е представена под формата на игра и забавление.
Децата, тръгнали „подготвени“ в първи клас, често имат самочувствието, че знаят достатъчно и не полагат толкова усилия в ученето, като останалите. Това се оказва изключително стресиращо за съвременното дете при първия голям изпит в живота му за проверка на неговите знания в българските училища – Националното външно оценяване за IV клас.
Възпитаниците на подготвителната група на детската градина трябва да се научат:
- да слушат и внимават,
- да общуват свободно и да изразяват собствената си гледна точка чрез смислени изречения,
- да обогатят речника си и да се стремят да разсъждават,
- да се ориентират по отношение на времето и пространството,
- да усвоят нови норми на социално приемливо поведение, умения да създават и поддържат взаимоотношения,
- да придобият увереност, че ги очаква нещо приятно и позитивно при постъпване в първи клас.
Дали детето трябва да знае да чете и смята в първи клас остава решение на родителя, но мнението ми е, именно първи клас е мястото, където то трябва да се научи да учи.
Ролята на подготвителната група в детската градина е да осигури емоционалната увереност на детето, че е готово за промяната.
Теодора Пампулова е детски психолог и психотерапевт с частна практика, училищен психолгог, сертифициран медиатор от Министерство на правосъдието и координатор на Дружеството на психолозите в Пловдив и региона. Пише статии в областта на детската психология и детското развитие, работи с деца от 2 до 18-годишна възраст и с техните семейства.
Какво мислите вие за ролята на подготвителната група в детската градина?
