Сега е модерно всеки да си мери въглеродния отпечатък. Иначе казано, колко въглероден диоксид отива в атмосферата благодарение на моето съществувание и моите дейности. Направих го и аз. На три различни онлайн калкулатора, които изчисляват на базата на доста различни данни. Но и трите – удивително – ми изкараха един и същ резултат. 11 тона на година! Това ме прави отговорна за 30 кг парникови газове всеки ден. Стреснах се не на шега. Най-виновни са сметките ми за ток (аз го ползвам за отопление, готвене и за всичко вкъщи).
Средно обаче всеки българин изхвърля на ден двойно по-малко - 15 кг СО2, или 5,6 тона на година. И то – както показват сметките на калкулаторите, съвсем реално, не просто в резултат на елементарно делене на цялото количество, изпускано от страната ни, на броя на населението. Много ли е това? Средната цифра за развитите индустриални страни е 11 тона, за САЩ – 19,8 тона, за Китай – 4,5 тона (данните са от СО2 индекса за енергийни емисии, изготвен през септември от британската компания за анализ на глобалните рискове Maplecroft).
За да стана “въглеродно неутрална”, т.е. да компенсирам предизвиканото от мен замърсяване, аз
трябва да засадя 9 дървета тази година, така поне ме упътва калкулатора на Gorichka.bg. Вероятно най-популярният пък ме уведомява, че световната цел за борба с промяната на климата е 2 тона СО2 на човек, а този ми дава много подробни съвети как точно да водя “по-зелен” живот, включително кой уред да сменя с по-нов.
Нека си признаем, 2 тона годишно е нереално,
поне на този етап (в момента средната за целия свят цифра е 4 тона). Но без много усилия и с малко повече внимание никак не е трудно да намалим приноса си към парниковия ефект.
Например, като оглеждаме какво пазаруваме в магазина и най-вече как го използваме. Въглероден отпечатък си има и всеки продукт – от яйцето до шампоана, и все повече компании подлагат стоките си на екодисекция. Една берлинска фирма - Thema1, организира първото масово проучване на продукти, които купуваме всеки ден. В проекта се включиха 10 компании, сред тях BASF, Rewe, Tengelmann, Henkel, Tetra Pak, Tschibo, Deutsche Telekom, които предоставиха 13 свои продукта. Така бе създаден въглеродният отпечатък (сумата от парниковите газове в жизнения цикъл на съответната стока). От него се разбира кое всъщност прави един предмет замърсител на околната среда.
Компаниите са против СО2 отпечатъкът да присъства на етикетите,
защото това само ще обърка хората. А и все още няма единна международна методика за измерването на въглеродните “стъпки”. Но само тези няколко продукта изпускат 3,4 кг СО2 на ден – толкова се падат на един 30-годишен берлинчанин, който работи от вкъщи, спортен и екоотговорен тип. Ето как изглежда един негов ден – от ставането сутрин до лягането вечер, през призмата на въглеродния отпечатък, разказан от в. “Ди велт”.
7 ч. Мъжът влиза в банята и си мие главата с шампоан Schauma “7 билки”. От душа изтичат 22,5 л вода с температура 40 градуса. В резултат е замърсил атмосферата с 290 г въглероден диоксид. При 18 литра и 37 градуса парниковият газ щеше да е с една трета по-малко – 185 г.
7,30 ч. За закуска има кафе Tchibo, внесено от Танзания. 7 г от него се смесват със 125 мл вода и 59 г СО2 автоматично “излитат” през прозореца. 33 идват от засяването, обработката и меленето в Африка. Транспортът до Германия и обработката там носят още 3,93 г на чаша, а доставката в конкретния магазин добавя 1,25 г. Сумата би скочила на 101,35 г, ако берлинчанинът беше използвал напълно автоматична кафе машина. Най-добрият вариант е класическата кана с филтър, в който се поставя кафето и се залива с гореща вода.
7,40 ч. На масата се появяват две био яйца, всяко “придружено” от 196 г СО2.
