Преди време стана известно, че икономистите са започнали да преценяват брутния вътрешен продукт (БВП) на отделните страни от Космоса. Подобни модели се правят още от края на 70-те години насам – в Северна Америка редовно прогнозираха борсовите цени на пшеницата по спътникови снимки – както на своите масиви, така и на тези в съветски Кубан. Докато стопанските вождове на СССР не стигнаха дотам, че да загробват рекордни реколти и да пазаруват канадско жито. С което объркаха рационалните сметки.
Този метод обаче взема предвид степента на осветеност на градовете нощем. Така с добро приближение се претегля потреблението на всякакви стоки и услуги с помощта на изкуствено осветление. Колкото повече са те, толкова по-голям е БВП на страната – и нейната осветеност.
Резултатите, получени по този начин, доста се различавали от официалната статистика. Така за Демократична република Конго бил пресметнат ръст от 2,4% годишно, докато счетоводството на страната и международните финансови институции показвали спад от 2,6 на сто. „Обективните” наземни критерии преценявали растежа на Миянма (Бирма) на 8,6%, докато светлинната оценка била за 3,4%.
Методът си остава приблизителен, но може би дава по-добра представа за реалната динамика на икономиката на дадена територия.
На хартия (и даже наглед) в дадена държава всичко може да работи
с пълна пара. Но космическата снимка може да даде идея дали бурната дейност води до добре разпределен положителен краен ефект. Дали продуктът не се усвоява (и изнася в чужбина) от ограничено малцинство – колкото и да светят Бояна и Симеоново например, мракът, налягащ Северозападна България и други части от провинцията, е красноречив.
Този и много други модели разкриват неочаквани възможности пред политици, бизнесмени и гражданското общество. Освен това те поне малко реабилитират математиците, които за повечето хора са само полукошмарен спомен от ученическите години. В края на краищата, докато от великия физик току дочакаш някоя водородна бомба или дисидентско движение, за великите математици знаем само, че са велики.
Малко хора се замислят, че всеки ден ползваме труда на математиците, които са пресметнали колко бетон и арматура да влезе в една сграда, за да не се срине под нас, или как да работи „зелената вълна” на светофарите. Но каква е ползата от образа на хомоморфизма и защо той е изоморфен на фактора на прообраза на ядрото му?
В средата на 90-те години
американският физик Хари Стенли измисля термина „иконофизика”,
под чиято шапка обединява различни видове изследвания, при които методи, типични за физиката, се ползват за решаване на икономически задачи.
По този начин се изяснява, че инфлацията и фондовите борси например доста добре се обясняват с математически прийоми от теорията на хаоса или със законите, на които се подчиняват сложни динамични системи.
Така през 2006 г. японски учени сравняват динамиката на паричните пазари с фазовите преходи в система от кондензирани среди. Многозначително е, че изследването е публикувано не в икономическо, а във физично научно издание.
Фазовият преход е преминаването (често внезапно) на дадено вещество от едно агрегатно състояние в друго – замръзването на водата например. Подобен е механизмът на сриването на борсовите индекси – до определен момент ситуацията е само нестабилна, но след прехода курсовете падат необратимо.
С помощта на такива модели швейцарски и китайски иконофизици анализират динамиката на борсовия индекс Shanghai Composite и стигат до извода, че той представлява надуващ се балон, чието спукване е неизбежно. Даже дават срок за рязката корекция.
